Решение № 6556 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2011 г.

Решение № 6556 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет Симитли, подадена чрез пълномощника му адв. Кр. Дуков, против решение № 109 от 3.02.2011 г., постановено по адм. дело № 436/2010 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Не се сочат доказателства и не се претендират разноски. Ответната страна - Областният управител на област с административен център Благоевград, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция, сезиран със заповед № ОА-233 от 11.05.2010 г. на областния управител на област Благоевград, издадена на основание чл. 32, ал. 2, предл. първо от Закона за администрацията (ЗА), е Решение № 518, взето по Протокол № 41 от заседанието на общинския съвет Симитли, проведено на 3.05.2010 г., с което е потвърдено Решение № 505, взето по Протокол № 40 от 14.04.2010 г. С тези решения, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 6, ал. 1 от ЗОбС и чл. 3, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) е променен статута на общински недвижим имот, а именно УПИ - I, пл. № № 351 и 352, находящ се в кв. 26 по регулационния план на с. Крупник, одобрен със заповеди № 513 от 31.05.1973 г. и № 157 от 7.05.2009 г., с площ от 1830 кв. м, от публична в частна общинска собственост. Съдът, въз основа на събраните доказателства е приел, че административният орган не е посочил обективни предпоставки, установяващи отпадането на предназначението на имота за задоволяване на обществени нужди ("обществено обслужващи дейности", съгласно действащия план за регулация и застрояване на с. Крупник) по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, поради което е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Така приетото от съда е необосновано. Няма спор, че в правомощията на общинския съвет е да преобразува публичната в частна общинска собственост. Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република България общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а съгласно чл. 138 от същата - общинският съвет е органът на местното самоуправление. Следователно, той е органът, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, т. е. упражнява правата на едноличния собственик - общината като правен субект и юридическо лице и могат да преценяват дали са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Действително, макар и да не са отбелязани подробно и изрично в самото решение на общинския съвет № 505 от заседание, проведено на 14.04.2010 г. и потвърждаващото го решение № 518 от заседание, проведено на 3.05.2020 г., и двете предмет на делото, по същество в предложението на кмета на общината вх. № 61-00-66 от 26.03.2010 г. (л. 20) са посочени мотиви - имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Тези мотиви представляват именно обстоятелствата, които предполагат вземане на позитивно решение по промяна на вида на собствеността. Видно от доказателствата по делото при обсъждането на този въпрос не са били изразени становища и мнения. От назначената по делото, неоспорена от страните и приета от съда техническа експертиза е установено, че имотът, предмет на акта за публична общинска собственост № 69 от 08.06.2009 г. (л. 21) представлява част от един парцел (УПИ) с площ от 31400 кв. м, който по действащия план на с. Крупник от 1973 г. е бил отреден за "парк с ресторант". Предвиждането на плана е реализирано - паркът е изграден върху посочената площ, действащ е и е благоустроен - в него има дървесни видове на възраст над 30 години, изградени алеи, осветление, асфалтирани площадки, детски площадки и др. паркови елементи (л. 190). Със заповед № 157 от 7.05.2009 г. на кмета на общината Симитли е одобрен ПУП - ПР, като от поземлени имоти № 351 и № 352 в кв. 26 се образуват три нови УПИ с отреждане: УПИ I с площ от 1830 кв. м (процесния имот), находящ се в северната част на кв. 26 - за "обществено обслужващи дейности". Съгласно експертизата тази част е "занемарена и неподдържана", "заблатена, тъй като към нея са насочени водите от целия парк, видимо не се посещава и няма качествата на парк макар и да има дървесни видове на възраст от по 30-35 години; УПИ II с площ от 4690 кв. м - за "детска градина", която е изградена и действаща и УПИ III с площ от 24880 кв. м - за "парк". След като процесният имот е загубил значението си - трайно да задоволява обществените потребности с местно значение, то са били налице и предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС - да се промени предназначението му. Областният управител не е ангажирал доказателства, оборващи това заключение. Ето защо, като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил едно необосновано решение, което следва да се отмени, а спорът се реши по същество. Действително по аргумент от чл. 140 КРБ разпореждането със собствеността на общината следва да се извършва при спазване на материално-правните и процесуалните норми, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общността. Освен това съдебната проверка за законосъобразността на тези решения не накърнява оперативната самостоятелност на общинския съвет да взема решения за управление и разпореждане с общинско имущество. Проверката е гаранция за законосъобразно упражняване на обективното право на управление и разпореждане и че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Република България. Решението, чиято законосъобразност е оспорена, е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), чл. 6, ал. 1 от ЗОбС вр. чл. 3, ал. 4 от НРПУРОИ. В искането на областния управител е посочено, че не са му били изпратени "никакви документи, от които да е видно .... че имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС". Посочено е още, че той е отреден за "обществено обслужващи дейности" и се ползва като такъв "и към настоящия момент". В същото време процесуален представител на областния управител не се е явил в процеса, не е представил доказателства в подкрепа на твърдяните факти и не е оспорил заключението на експерта. Ето защо твърденията остават недоказани и в противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. От изложеното по-горе следва изводът, че общинският съвет, в условията на оперативна самостоятелност, може да определя кръга от имотите от публичен характер, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС и по същия ред да променя свои решения по отношение на имоти, попадащи в тази хипотеза, като разбира се, решението на собственика следва да бъде съобразено и с изискването на чл. 6, ал. 1 ЗОС. В конкретния случай, както се посочи по горе, тези изисквания са били налице. От представените по делото доказателства се установява, че са били спазени всички изисквания при взимане на оспореното решение от общинския съвет - внесено е предложение от кмета на общината; същото е било съгласувано с постоянните комисии; прието е на сесия на общинския съвет при съответния кворум и не на последно място в съответствие с целта на закона. Ето защо оспорваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение