Решение № 12685 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2010 г.

Решение № 12685 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Марио Димитров Шиваров от гр. Варна е подадена чрез упълномощен адв. Дарина Кирова, против решение № 401 от 24.02.2010 г., постановено от Варненския административен съд, първо отделение, по адм. д. № 2245/2008 г. в частта относно имот № 1861. Втората касационна жалба е подадена против същото решение от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез упълномощен юрисконсулт Маринова, по отношение на имоти № 1861 и № 1850. С двете жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК и се твърди, че решението е недопустимо и неправилно в частта досежно имот № 1861 и неправилно по отношение на имот № 1850. Касаторите молят Върховния административен съд да обезсили обжалваното решение или да го отмени, като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Тодор Атанасов Парашкевов от гр. Варна оспорва касационните жалби с две писмени възражения, чрез упълномощен адв. Тинка Узунова, която излага подробни съображения за оставяне в сила на съдебното решение. Заинтересованите страни - Атанас Андреев Константинов, Пенка Атанасова Балъкчиева, Трифон Петров Трифонов, Андрей Атанасов Парашкевов, Антония Василева Червенкова, Симеон Генов Нинов, Николина Алексиева Стоянова, Георги Желев Нейчев, Първолетка Стоилова Живкова и "Сити Партнърс" ООД не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби, защото решението е допустимо и съдът правилно е установил релевантните за приложението на правната норма факти и е достигнал до законосъобразния извод, че оспореният административен акт в отменената му част е незаконосъобразен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 401 от 24.02.2010 г. е отменена заповед № РД - 08 - 7706 - 178/5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, в частта относно имот № 1850 и имот № 1861 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на съдебното решение. Останалата част от жалбата е отхвърлена и в тази част няма постъпила касационна жалба, поради което тя е влязла в сила. За да отмени процесната заповед в частта за имоти № 1850 и № 1861, Варненският административен съд е приел, че е налице несъответствие на ПНИ с изискванията на чл. 28, ал. 7, предложение второ от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че от горепосочените имоти може да се отделят части, надвишаващи придобитите от собствениците с нотариални актове площи. Тези разлики, заедно със съседните им имоти № 4164 и № 4166, които вече са възстановени на бившите собственици, могат да образуват имоти в съответствие с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е допустимо и правилно, при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на атакуваното решение в частта му досежно новообразуван имот № 1861. Твърденията в касационните жалби са, че съседният имот с № 4166 е отразен със съответната площ и граници в ПНИ, който по отношение на този имот е влязъл в сила, от което извеждат заключение, че разликата от 135 кв. м не следва да се добавя към имот № 4166. Върховният административен съд не споделя това становище, защото както мотивите, така и диспозитивът на обжалваното решение се отнасят до отмяна на ПНИ в частта за имот № 1861, като по отношение на имот № 4166 няма произнасяне, защото той е извън предмета на това дело. В случая първоинстанционният жалбоподател правилно е обжалвал плана само относно имот № 1861 и не е оспорил процесния ПНИ в частта на имот № 4166, защото последният законосъобразно е отразен в графичната и в регистърната част от плана на наследниците на неговия наследодател, следователно оспорената заповед е напълно позитивна за него спрямо имот № 4166 и той няма личен и пряк правен интерес да оспорва плана в тази част. Ако Тодор Атанасов Парашкевов беше подал жалба и срещу отразяването в ПНИ на горепосочения имот, тя би била недопустима и съдебното производство прекратено в тази част на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В конкретната хипотеза обаче първоинстанционният жалбоподател не е обжалвал тази част от процесния ПНИ, а само относно имот № 1861, поради което съдебното решение е процесуално допустимо. По отношение възраженията на двамата касатори за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав счита, че то също е неоснователно. Това е така, защото първоинстанционният съд не е задължен да се съобрази изцяло със становището на приетите експертизи и в това отношение той не е осъществил нарушение на процесуалните правила. Касационният съдебен състав намира, че в мотивите на атакуваното съдебно решение правилно е тълкуван и приложен материалния закон и Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454-/22.08.2003 г. на МРРБ. По делото е безспорно установено, че имот № 1850, в регистъра към ПНИ е отразен с площ 614 кв. м. Лицето, вписано като собственик на този имот се легитимира с нотариален акт за дарение № 153, том ХХV, дело № 7038/1997 г., но само за 600 кв. м. В случая собственикът е от тази категория лица, които са включени в ПНИ на самостоятелно основание и той не е от ползвателите с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост, както и не му е възстановено право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Следователно той не може да се ползва от разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и придобитият от него имот по дарение се отразява в ПНИ точно с тази площ, която е придобил - 600 кв. м и не може да се добавя към тази площ други части от имоти, възстановени на бивши собственици. Обстоятелството, че на границата с имот № 4164 има водомерна шахта не е основание за присъединяване на частта от 14 кв. м, която надвишава придобитите 600 кв. м, защото тя може да бъде преместена и не съставлява съоръжение по смисъла на § 1в, ал. 2 и не е сграда по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От тук е изведен верният и обоснован извод, че изискването, предвидено в чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за съобразяване на съществуващите сгради, съоръжения и трайни насаждания не е нарушено и последиците следва да се уредят при определяне на дължимата оценка за извършените подобрения. Аналогично е положението с оспорения имот № 1861, който е записан в регистъра към ПНИ с площ 735 кв. м. на основание нотариален акт № 68/7.08.2001 г. за договор за покупко-продажба на 600 кв. м ид. ч. от дворно място в гр. Варна, представляващо имот № 1861. Приобретателят на процесния недвижим имот е собственик от тази категория лица, които се легитимират като собственици на самостоятелно правно основание, по отношение на които при отразяване в ПНИ, имотите им запазват своята площ и граници без изменение. Спрямо тези лица не са приложими разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и от чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и не те могат да претендират присъединяване на още площ към придобития имот по силата на нотариален акт. В случая разликата, надвишаваща закупените 600 кв. м възлиза на 135 кв. м. и тя следва да се добави към площта на имот № 4166, който е записан в ПНИ на наследниците на Домна Парашкевова /наследодател на ответника по касационната жалба/. По отношение на намиращите се в частта от 135 кв. м овощни дървета и септична яма, първоинстанционният съд правилно е преценил, че те не са пречка за отреждане на спорната част към съседния имот № 4166, защото горепосочената яма не е съоръжение по смисъла на ЗСПЗЗ, а дърветата следва да бъдат оценени по реда на § 31 от ПМС № 234/1999 г., като спрямо тях е неотносим текста на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, който е приложим само към ползватели, които са преобразували по законния ред правото си на ползване в право на собственост, а не към собственици, закупили имота с нотариален акт през 2001 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,