Решение № 7489 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2016 г.

Решение № 7489 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП против Решение № 719 от 15.04.2016 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1167/2015 г., с което по жалба на "Ф. 2000" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Г. Трънкин" № 11, представлявано от Н. Д. К., е отменен Ревизионен акт № 201200701/11.10.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., ИРМ С., в частта, потвърдена с решение № 27/25.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 1.08.2008 г. - 31.08.2008 г. в размер на 11 772. 32 лв. и лихва за забава в размер на 5 410.90 лв. и 1.12.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 13 262.20 лв. и лихва за забава в размер на 5 398.17 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 115 и чл. 124, ал. 5 ЗДДС. Н. съдът приел, че ревизиращите е следвало да установят законовите предпоставки за издаване на данъчни кредитни известия като основание за корекция на данъчната основа по издадени данъчни фактури. Установените в РА данъчни задължения са в резултат на безспорно установеното неотразяване на издадени два броя ДКИ от доставчика в счетоводството на ревизирания получател. При проверката на доставчика е установено редовното издаване на ДКИ, осчетоводени при издателя и съобщени на ревизирания получател. Без значение за случая е извършването на плащане по фактурите, а и такова плащане не е доказано. Необосновано съдът е приел обратното. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Ф. 2000" ООД, чрез адв. Амуджиев, я оспорва. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото e било за втори път пред първоинстанционния съд след отменително решение на Върховния административен съд с № 7344/18.06.2015 г. по адм. дело № 6156/2014 г., с изрични указания за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия с оглед установяване на правнорелевантни за делото факти. За да отмени изцяло РА, първоинстанционният съд е приел за установено, че по двете фактури с получател ревизираното лице, към които доставчикът и издател на фактурите е издал данъчни кредитни известния, са осъществени реални доставки на стоки, получени от РЛ, използвани в независимата му икономическа дейност, заплатени от получателя, който законосъобразно е приспаднал данъчен кредит по фактурите; не са доказани основания за издаването на ДКИ, нито получаването на тези първични счетоводни документи от получателя по доставките, поради което за последния не е имало основание за отразяване на документите в счетоводството и за корекция на ползвания данъчен кредит. Ревизията не е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което фактическите констатации на РА не се ползват с презумпция за истинност. Решението е правилно. Не може да се приеме тезата на касатора, че при редовно издадени данъчни фактури, отразяващи реални доставки на стоки, по които е начислен ДДС и съответно е признат приспаднат данъчен кредит от получателя, при издаване на данъчни кредитни известия към фактурите е без правно значение имало ли е основание за издаването на ДКИ като основание за корекция на данъчната основа на начисления от доставчика ДДС. В този смисъл са били и задължителните указания на отменителното решение на ВАС, където, макар това да не е казано изрично, първоинстанционният съд е бил задължен да изясни налице ли е връщане на стока по процесните фактури, в резултат на разваляне на сделките. Обосновани на събраните при двете разглеждания на делото са фактическите изводи на АС, че не е доказано основание за издаване на ДКИ, нито издаването им в законния срок по чл. 115 ЗДДС, нито уведомяването на получателя по фактурите, без което за него не може да има задължения за осчетоводяването на ДКИ. При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието основно и допълнително заключение. Още тогава е установено, че стоката по двете процесни фактури, към които доставчикът е издал процесните ДКИ с основания "сторно от клиента" и "грешен артикул" е вложена на конкретни обекти от ревизираното дружество и не е връщана на доставчика. При новото разглеждане на делото по указанията на ВАС е назначена нова ССчЕ, чието заключение е категорично, че в счетоводната програма на ревизираното дружество не е отразено връщане на стока, свързано с процесните ДКИ. В касационната жалба няма конкретни доводи по оплакването за необоснованост, поради което мотивите на първоинстанционния съд не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните и доказани направени разноски за настоящото производство в размер на 2 640 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение