Решение № 14679 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2009 г.
ВАСIII отделение03.12.2009 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Имад Ахмед Азиз, гражданин на Ирак срещу Решение № 118/7.04.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 14679 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Имад Ахмед Азиз, гражданин на Ирак срещу Решение № 118/7.04.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Ответната страна Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК. С обжалваното решение Председателя на ДАБ приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и постановил отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят не е получавал лични заплахи за живота си. След промяна на местожителството му от гр. Ханакин в гр. Калар не е бил обезпокояван от никого. Бил е преследван заради инцидент, на който той и приятеля му станали неволни свидетели на опит за укриване на улики на престъпление от въоръжени хора, които започнали да ги гонят с кола, но се отказали. Впоследствие приятеля му бил заловен, искан бил откуп от роднините му и накрая бил убит. Това обстоятелство уплашило жалбоподателя, който първоначално се преместил да живее в гр. Калар, където не бил обезпокояван. Но впоследствие сам решил да напусне нелегално страната. Влязъл в България също нелегално. Не представя никакви доказателства в подкрепа на твърдението си дали неговия приятел е бил убит поради това, че е станал свидетел или е станало случайно. само позоваването на безредици в страната му на произход не е достатъчно законово основание, за да претендира статут на бежанец. Жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган и в изискуемата се форма. Обсъдена е изложената от жалбоподателя бежанска история и обсъдени наличните писмени доказателства. Правилно е приложен и материалния закон. Според разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83 (ЕО на Съвета на Европейските общности. В чл. 4, т. 5 от същата е прието, че когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, ь тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия - молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба, всички относими елементи, с които разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на други, декларациите на молителя са свързани и достоверни и не противоречат на известните и относими към неговия случай информации. В случая не се представят от жалбоподателя никакви доказателства, освен негови твърдения за случая, нито са налице останалите посочени условия. Правилно административния орган е приел, че смъртта на приятеля му може да е в резултат на друга причина, а не на обстоятелството че е бил свидетел на случая за прикриване на извършено престъпление. Това не е доказателства, че и по отношение на неговия живот е налице заплаха или реална опасност да бъде убит. Още повече, че след като се преместил да живее в гр. Калар, твърди че не е бил обезпокояван и не е получавал лични заплахи. Напуснал е по собствено желание, както и страната. В чл. 8 от Директивата си сочи, че "при оценяването на молбата за международна закрила държавите членки могат да решат, че молителя не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува никакво основание за опасения, че той може да бъде преследван, нито пък какъвто и да било реален риск, той да понесе тежки посегателства". Обстановката в Ирак се характеризира с въоръжени нападения терористични актове и други насилствени действия, които през изминалите месеци на 2008 г. бележат известно подобрение, според изложеното в Справката на ДАБ, относно страната Ирак. Отвличането на лице с цел получаване на откуп се е превърнало в доходоносен "бизнес", като след получаване на откупа заложниците биват обикновено екзекутирани, както се сочи в Справката. Така съпоставена изложената бежанска история не подкрепена с доказателства и от друга страна - обстановката в Ирак не може да се приеме, че жалбоподателя задължително се нуждае от международна закрила. Освен това, по отношение на него не са налице и предпоставките по чл. 8 ЗУБ - преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо убеждение. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение