Решение № 2737 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11186/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Гейт ЕООД, представлявано от управителя Н. Т. Н. /понастоящем Гейт ООД, представлявано от управителя Й. И. Т./, чрез процесуален представител адв. М. Аршинкова, срещу Решение 2038/24.06.2024 г., постановено по адм. дело 478/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване на трудово правоотношение с изх.23032676 от 24.04.2023 г., издадено от гл.инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се правят възражения, съобразно които първоинстанционният съд е основал решението си на грешно възприето наличие на елементи на трудово правоотношение. Наведени са имплицитно твърдения за приложимост на нормите на чл. 259 и сл. от Закона за задълженията и договорите, обуславящи наличието на граждански договор между страните. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Ответната страна Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, чрез процесуален представител юрисконсулт Портокалска, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева. Ответникът М. О. Т., при редовно призоваване, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление от 24.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Гейт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място] и М. О. Т. за извършване на работа на длъжност цепим камъни на табана на обект "Цех за обработка на камък /гнайс/", находящ се в масивна производствена сграда, парцел І-623, кв.57, [населено място], експлоатиран от Гейт ЕООД, считано от 18.01.2023 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че на 18.01.2023 г., е извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект " Цех за обработка на камък /гнайс/", находящ се в масивна производствена сграда, парцел І-623, кв.57, [населено място], стопанисван от дружеството, в който по време на проверката се извършвала трудова дейност от М. Т. от струпана на двора скална маса /камъни, доставени от кариера/, лицето я е обработвало, като с помощта на инструменти е разцепвало камъка на плочи с определена дебелина /тикли/, предназначени за оформянето им на плочки чрез изрязване на краищата им /окончване/ на режещи машини. Г-н Т. е заявил, че от два месеца работи в цеха на Г. Т./починалият впоследствие управител на дружеството/, като възнаграждението му е 25 лева на ден, работното му време е от 09.00ч. до 16.00 ч., с почивка от 30 мин, но няма сключен трудов договор. Вследствие извършената проверка и установяванията по случая било съставено, на основание чл.405а, ал.1 КТ, процесното постановление, с което е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, както и предписание, с което на работодателя е даден срок до 27.04.2023 г. да предложи на работника М. Т. сключването на трудов договор. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни / св.Чисандина и св.Г./ и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.23032676 от 24.04.2023 г. на гл.инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването. Горният извод е обоснован с оглед разпоредбата чл. 1, ал. 2 КТ, съобразно която е прието, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като те задължително следва да бъдат скрепени с трудов договор. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационната жалба възражения досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, довело до необоснован извод за наличие на трудово правоотношение и неговите елементи, са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, начало на изпълнението, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В обжалваното постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е 18.01.2023 г. Изводът относно наличието на трудово правоотношение от първоинстанционния съд е обоснован, вследствие преценка на фактите: наличие на организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от собственоръчно попълнената от М. Т. декларация, както и от дадените от него разяснения по реда на чл.176 ГПК. Допълнителните му отговори, разясняващи отказа да работи такава тежка физическа работа и продължителността на работата от два месеца, но с прекъсване, както и фактът, че е пенсионер, не изключват трудовия характер на правоотношението, а единствено прикриват предоставянето на работна сила. Съдът аргументирано и логически издържано е обсъдил всички доказателства, вкл. допускането на работното място/снабдено с бариера и охрана/, уговорките между представителя на дружеството и М. Т. за оформяне на предоставения труд по реда на Кодекса на труда, обясненията на свидетелите за вида и параметрите на извършваната работа и т.н. Съдебната практика поставя ясен разграничителен критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно. Отношенията по граждански договор следва да предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Всъщност възраженията в касационната жалба, че г-н Т. е работил само три непоследователни дни за два месеца, а в деня на проверката вероятно е цепил камък за себе си, тъй като по това време цехът за производство на камъни не е работел са несъстоятелни, лишени от правна и житейска логика и ярък израз на защитната теза на касатора, че работна сила въобще не се предоставя, дори и такава по граждански договор. Дори и да се приеме, че имплицитно се твърди последното, съдът отбелязва, че прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, посочена като правно основание за неговото издаване. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,