Решение № 9077 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2015 г.

Решение № 9077 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Аркутино" ЕАД срещу решение № 1105 от 23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 45 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б., в частта, с която е отменено решение № 1088 на общински съвет С., прието по т. II, т. 3, подточка 7 от дневния ред на заседанието на съвета от 19.12.2014 г. Касационният жалбоподател счита, че решението, в обжалваната от него част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), вместо реално приложимата към този случай ал. 5 от същия член. За услугата предоставяна от общината по чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ се дължи такса, определена в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община С. (НОАМТЦУТОС/Наредбата). В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено право на общинския съвет в наредба по чл. 9 от ЗМДТ да определи реда, по който определени лица могат да се освободят от заплащането на определена услуга, предоставяна от общината, поради неползването й. Законодателят е поставил единствено изискването тези лица да са спазили реда определен от общинския съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Субектите посочени в чл. 8, ал. 6 и ал. 5 от ЗМДТ са различни. В единия случай се говори за отделна категория лица, обединени под някакъв общ признак, а в другия случай за отделни лица, било то физически или юридически. Тълкуването на съда на използвания в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ термин "категория лица" е неотносимо към настоящия спор. Неправилно съдът не е разгледал твърденията на дружеството, че в случая става въпрос за освобождаване от такса за услуга на определено лице, което следва да е спазило реда уреден в Наредбата. "Аркутино" ЕАД не ползва услугата за извозване и сметосъбиране на битови отпадъци, предоставяна от община С. през цялата година. Услугата се ползва само през туристическия сезон. Именно това основание е посочено в подадената от дружеството молба за освобождаване от такса до Общински съвет - С. В чл. 7, ал. 1 от НОАМТЦУТОС е уреден редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на дължимата такса. В случая този ред е надлежно приложен от Общински съвет - С., който се е произнесъл след подадена от дружеството молба-декларация. Да се приеме тълкуването, дадено от Областен управител Б. и от първоинстанционния съд, означава да се въведат допълнителни ограничения върху упражняването на правото на лица да не заплащат услуга, която не ползват, каквито законът не е предвидил. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Ответникът - Областен управител на област Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото отговор. Ответникът - "Куш инвест" ООД, изразява становище за основателност на касационната жалба, по съображения изложени в представена по делото молба. Ответниците - Общински съвет - С., ЗТПК "България" - С. (в ликвидация), "Дюни" АД, "Делта индъстри" АД, "Нов хоризонт - С." ЕАД и "ЕВН Б. Р." ЕАД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът, по заповед № РД-09-2 от 6.01.2015 г. на областния управител на област Б., е отменил решение № 1088 на Общински съвет - С., прието по т. II, т. 3 от дневния ред на заседанието на съвета от 19.12.2014 г., отразено в протокол № 41 от 19.12.2014 г., входиран в областната администрация Б. под № 61-00-222 от 23.12.2014 г. Решението на АС - Б. се обжалва в частта, с която е отменено решение № 1088 от 19.12.2014 г. на общински съвет С., прието по т. II, т. 3, подточка 7 от дневния ред, отразено в протокол № 41 от 19.12.2014 г., с което е определен индивидуален промил на такса битови отпадъци (ТБО) за 2015 г., на "Аркутино" ЕАД - 0,5 промила върху по-високата между отчетна стойност и данъчната оценка на имотите за услугата "за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците" за 2015 г. В останалата част, решението на АС - Б. не е обжалвано и е влязло в сила. Производството пред АС - Б. е образувано по заповед № РД-09-2 от 6.01.2015 г. на областния управител на област Б., против решение № 1088 на общинския съвет С., прието по т. II, т. 3 от дневния ред на заседанието на съвета от 19.12.2014 г., отразено в протокол № 41, постъпил в областната администрация Б. под № 61-00-222 от 23.12.2014 г. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по подадени искания и молби, включително молба-искане с вх. № 26-00-366 от 30.10.2014 г. подадена от "Аркутино" ЕАД до Общински съвет - С., в която дружеството е отправило искане ТБО за 2015 г. да бъде определена по реда на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ на 0.5 промила. Като мотив на искането е посочено обстоятелството, че не се извършва и не се е извършвала строителна дейност в имота. Във връзка с направените искания е изготвена докладна записка с изх. № 2-08-00-24 от 14.11.2014 г. до Общински съвет - С., заведена под рег. № 782 от 19.11.2014 г. С нея, на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е предложило да се приеме решение, с което за "Аркутино" ЕАД ТБО да се определи в размер на 0.5 промила върху по-високата между отчетна стойност и данъчната оценка на имотите за услугата "за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО" за 2015 г. Направени са предложения и по отношение на останалите подали молби юридически лица. Докладната записка е подписана от кмета на община С. С протокол № 33 от 15.12.2014 г., комисията по финанси и бюджет, евроинтеграция, международни проекти и програми, се е произнесла по докладната записка, като е предложила на Общински съвет - С. да вземе решение така, както е по докладната. На заседание на Общински съвет - С. обективирано в протокол № 41 от 19.12.2014 г., по точка втора от дневния ред, е разгледана внесената докладна записка с регистрационен № 782 от 19.11.2014. на кмета на община С. С петнадесет гласа "за" и нито един "въздържал се" или "против", е взето решение № 1088, с което определените такси за битови отпадъци на описаните субекти са утвърдени съгласно докладна записка с регистрационен № 782 от 19.11.2014 г. на кмета на община С., включително и за "Аркутино" ЕАД. При така установеното съдът е приел, че предвид нормата на чл. 45, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), жалбата на областния управител е процесуално допустима. Посочил е, че оспореното решене е издадено от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство и е съобразено със законовата форма. Приел е обаче, че решението е издадено в нарушение на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, посочена като основание за издаването на акта. Изложил е, че с разпоредбите на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ се разписват две различни и независими едно от друго правомощия на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В този смисъл е и чл. 7 от НОАМТЦУТОС. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е възпроизведен законовият текст на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, че общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни такси. С оспорваното решение на Общински съвет - С., са освободени частично или изцяло от задължения за такса битови отпадъци за 2015 г. конкретно изброени дружества и кооперация - в ликвидация. Индивидуалното освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци е допустимо само в хипотезата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, т. е. само при неползване на услугата, а в случая общинският съвет е основал оспореното решение на неприложима правна норма - чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. С него органът е излязъл извън законовите рамки, в които може да упражни това си правомощие, тъй като в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ законодателят е регламентирал изрично, че правомощието на общинския съвет да освобождава изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси се упражнява по отношение на "отделни категории лица", тоест - спрямо група от лица, които са обединени от някакъв същностен признак. Като е освободил от заплащане на такса не определена категория лица, а се е произнесъл само за конкретно определени юридически лица, органът е допуснал нарушение на материалната разпоредба. Наред с посоченото съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е прието, без да е проведена процедурата по чл. 66 - 73 от АПК по издаване на общ административен акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи съответните категории лица от дължими от тях такси. Единственото поставено от законодателя изискване е освобождаването да става за категории лица. Регламентираната в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ възможност е повторена и в чл. 8, ал. 1 от НОАМТЦУТОС, без в Наредбата да е определен редът и критериите, по които да става освобождаването. Липсата на конкретна процедура и критерии, по които се извършва освобождаването не отменя правото на общинския съвет по чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и то може да бъде упражнено. Правилно обаче АС - Б. е приел, че в случая Общински съвет - С. е излязъл извън законовите рамки, в които може да упражни това си правомощие. Решение № 1088 от 19.12.2014 г. на Общински съвет - С., по т. II, т. 3, не е за освобождаване (изцяло или частично) от заплащане на такса на определена категория лица. Същото касае конкретни, изрично посочени в решението субекти, което е в нарушение на материалната разпоредба на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Дори и да се приемат посочените в касационната жалба констатации, че решението на Общински съвет - С., предвид съдържанието му, е издадено на основание чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, изводите на АС - Б. за неговата незаконосъобразност са правилни. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В нормата на чл. 7 от НОАМТЦУТОС, в съответствие със законовия текст, е предвидено, че лицата, неползващи услуга през годината или определен период от нея, се освобождават изцяло или частично от задължението да заплащат съответната такса за този период. С чл. 7, ал. 2 от Наредбата е регламентирано единствено, че освобождаването става въз основа на мотивирано писмено заявление на лицето до службата, издала съответното разрешение. Не е посочено дали подаденото заявление е достатъчно за освобождаването от съответната такса, а ако не - кой е органът, който следва да се произнесе по него. Тоест - нито в ЗМДТ, нито в НОАМТЦУТОС не е регламентирано правомощие на Общински съвет - С. за произнасяне по искания с правно основание чл. 7, ал. 1 от НОАМТЦУТОС. Наред с това, не са били налице посочените в ЗМДТ и в Наредбата предпоставки за основателност на искането на "Аркутино" ЕАД, за частично освобождаване от заплащането на ТБО за 2015 г. Като мотив за направеното искане дружеството е посочило, че "в момента не се извършва и не се е извършвало строителни мероприятия в имота". Предпоставка за основателност на искането, съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗДМТ и чл. 7, ал. 1 от НОАМТЦУТОС, е неползването на услугата през годината или определен период, каквито обстоятелства в молбата на "Аркутино" ЕАД не са декларирани. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на решение № 1088 от 19.12.2014 г. на Общински съвет - С., прието по т. II, т. 3, подточка 7 от дневния ред на заседанието, обективирано в протокол № 41 от 19.12.2014 г. и го отменил, АС - Б. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в обжалваната в настоящето производство част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение