Решение № 34 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2018 г.

Решение № 34 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Филипов от [населено място] срещу решение № 207/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 497/2017 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на ПАМ № 14-0353-000158/22.09.2014 г. (връчена на 17.05.2017 г.) "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че органът, издал оспорената заповед не е изложил никакви мотиви, а само е възпроизвел правната норма. Твърди, че въпреки оперативната самостоятелност на административния орган при определяне на срока на ПАМ, същият следва да обоснове спазването на граничите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви и в тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. Касаторът твърди и нарушение на принципа на истинност по чл. 7 АПК, както и и се позовава на писмените доказателства по делото относно извършения химичен анализ на кръвните проби от МБАЛ "Света Анна" – [населено място] и заключението, което е посочило наличие на етилов алкохол 1,2 промила, а в заповедта за ПАМ, издадена четири дни по-късно на 22.09.2014 г. е посочено 1, 31 промила. В тази връзка моли съда да приеме, че е нарушение правилото на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, вменяващо като предпоставка за законосъобразност на индивидуалния административен акт излагането на фактически и правни основания за издаването му, като част от неговото съдържание. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа процесуалния представител на касатора адв. Виденов. Ответникът по касационната жалба началника на група "Охранителна полиция" при Районно управление Своге при ОД на МВР – София чрез юриск. Иванова, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на С. Филипов от [населено място], първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издадено т компетентен административен орган, в кръга на неговата компетентност, спазени са изискванията за форма на акта съгласно чл. 59 АПК. Според съда в заповедта за ПАМ подробно са посочени обстоятелствата за концентрацията на алкохол в кръвта на оспорващия – 1,31 промила и начина на констатиране на този факт. Съдът е приел, че не представлява порок на формата липсата на мотиви относно срока за налагане на ПАМ, тъй като същият е посочен като начало и край в приложимата разпоредба – до разрешаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В обжалваното решение са изложени мотиви, че оспореният акт е и материално законосъобразен, като възприетото от административния орган фактическо основание за издаването му е доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на констатациите в АУАН, ползващи се с доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която не е оборена. Приета е от съда за вярна констатацията, че Филипов е управлявал с концентрацията на алкохол в кръвта над 0, 5 промила и този фактически извод се потвърждава и от извършеното лабораторно изследване – химическа експертиза в МБАЛ "Света Анна" – София. Относно възражението на жалбоподателя, че заповедта за ПАМ е връчена над две години и половина след издаването й противоречи на целта на закона поради преустановяване на нарушението към този момент. Според съда при наличие на предвиденото в материалноправната норма фактическо основание компетентният орган е длъжен за наложи съответната ПАМ и в конкретния случай на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Тази материална законосъобразност съдът е изложил, че се преценява към момента на издаването на заповедта, а осъществилите се след този момент обстоятелства, вкл. и изтеклият период от време до връчване на оспорената заповед, са ирелевантни към извършването на преценката по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, т. б. "б" ЗДвП предвижда, че който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В същата разпоредба е посочено, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените стойности са определящи. В процесния случай е установено, че С. Филипов е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта е над 0, 5 промила. При изследване с дрегер са установени 1, 31 промила. Изрично в заповедта за ПАМ е посочено, че на жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване, като отново в заповедта е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта е над 1, 2 промила и това е определящото съдържание на алкохол, което в процесния случай изрично е вписано в заповедта за ПАМ. При така установеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че административният орган не е мотивирал заповедта за ПАМ. При пълно и точно описание на установените факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана, като са посочени фактическите и правни основания за налагането на ПАМ. Наред с описание на установената концентрация на алкохол у водача на МПС, административният орган е посочил изрично в заповедта, че Филипов не е носил свидетелството си за управление на МПС, нито свидетелство за неговата регистрация. Непосочването на конкретната правна норма не води до извод за немотивираност на заповедта, тъй като при пълно и точно описание на фактите и изричен диспозитив на заповедта, то правилно първостепенният съд е приел, че правното основание на наложената ПАМ е чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Връчването на заповедта за ПАМ две години и половина след издаването й обосновано съдът е приел, че не води до нейната материална незаконосъобразност, тъй като тя се преценява към момента на издаването й, а не към момента на връчването й. Публичните общински вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя цитираното в писмените бележки на процесуалния представител на С. Филипов пред първоинстанционния съд решение по адм. дело № 880/2018 г. на ВАС, Седмо отделение, че връчването на заповедта за ПАМ две години след издаването й, я прави материално незаконосъобразна поради нарушение целта на закона. Следва да се споделят и мотивите на съда, че са спазени изискванията за форма на оспорения административен акт съгласно чл. 59 АПК, поради което оплакванията на касационния жалбоподател в тази насока, са неоснователни. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на същия следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение