Решение № 3941 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Н. Ф., гражданка на Мароко, чрез адвокат Дилова, срещу Решение 2757 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 10891/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Н. Ф., гражданка на Мароко, срещу Решение 15245 от 23.10.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ. Обосновано е прието, че от изложената бежанска история не се установява спрямо лицето в страната му на произхода да е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Настоящата инстанция споделя съображенията на административния съд, обусловили решаващия му извод, че чуждата гражданка не е преследвана, нито е изложена на опасност от преследване в родината си поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение обаче е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденката срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. При преценка на релевантните за производството обстоятелства в конкретния случай, не могат и не следва да се игнорират данните, свързани с наличието на сериозни здравословни проблеми на търсещата закрила, данни за които са налични, както в Доклад на главен експерт при ДАБ с рег. УП4907 от 13.07.2023г. (лист 35 и сл. от делото пред АССГ), така и от приложените 5 броя епикризи, от които е видно, че г-жа Ф. е с [заличен текст]. Жалбоподателката е претърпяла и операция, като са [заличен текст]. Тези важни обстоятелства не са обсъдени нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд, като са допуснали нарушение на административно-производствените правила. По никакъв начин не е анализирано и дали жалбоподателката не попода в уязвима група от лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, като лице с доказани множество здравословни проблеми, както и няма данни дали в страната й по произход може да й се осигури съответно лечение. Настоящата инстанция намира, че не са били обсъдени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая, което води до извод, че съдебното решение е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на решението на административния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М. Ф. против Решение 14270/02.10.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждата гражданка е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и отмяна на оспорения индивидуален административен акт в тази му част, като преписката се върне за ново разглеждане на административния орган. Решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на М. Н. Ф. против Решение 14270/02.10.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на лицето е отказан статут на бежанец, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение