Решение № 13287 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2009 г.

Решение № 13287 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Георгиев Груев от гр. Самоков против заповед № К-1481 от 19.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на инспектор, разузнавач VI степен в РУ на МВР - Самоков, към ОД на МВР - София, категория "Г" - II степен. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Люнчева, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени в писмени бележки съображения. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК Върховният административен съд - трето отделение, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложил на Пламен Георгиев Груев от гр. Самоков - държавен служител в МВР - инспектор, разузнавач VI степен в РУ на МВР - Самоков, към ОД на МВР - София, категория "Г" - II степен, дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че с влязла в сила присъда № 104 от 15.09.2008 г., постановена по НОХД № 97 от 2008 г. по описа на Военно-апелативен съд, той е признат за виновен в извършването на умишлено престъпление от общ характер по чл. 377, ал. 1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 20 от 21.01.2009 г., постановена по наказателно дело № 608 от 2008 г. по описа на ВКС - III наказателно отделение. Решението на ВКС е окончателно и присъдата е в сила от 21.01.2009 г. Извършеното от Груев деяние е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 19.03.2009 г. лично на наказаното лице. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния случай, при наличие на данни за извършено престъпление от общ характер, не се провежда дисциплинарно производство по реда на чл. 230 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е императивна. Министърът на вътрешните работи действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на данни за влязла в сила присъда срещу Пламен Груев е бил длъжен и е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" от органите на МВР. Административният орган законосъобразно е отказал уволнението на Груев по "собствено желание" въз основа на негово заявление от 9.03.2009 г., при наличието на доказателства за влязла в сила осъдителна присъда на 21.01.2009 г. В заповедта си от 19.03.2009 г. въз основа на събраните писмени доказателства - присъда № 104 от 15.09.2008 г., постановена по вожд № 97 от 2008 г. по описа на Военно-апелативния съд, и решение № 20 от 21.01.2009 г., постановено по наказателно дело № 608 от 2008 г. по описа на ВКС - III наказателно отделение, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Не се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на атакуваната заповед. С оглед изложеното Върховният административен съд - трето отделение, намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,