Решение № 8175 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. Ф., гражданин на Сирия, чрез адвокат Лисичкова, против решение 24812 от 26.11.2024 г., постановено по адм. дело 9562/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. А. Ф., гражданин на Сирия, срещу решение 8864 от 27.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния му представител твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й приема следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решение на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че на 28.11.2023г. чужденецът е подал молба за международна закрила, която е регистрирана по описа на РПЦ [населено място]. Въз основа на проведеното интервю с чужденеца, протоколът от което се съдържа в административната преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е напуснал Сирия в търсене на по-добър живот и за да продължи образованието си в Германия. По негови твърдения, е бил свидетел на бомбардировки и употреба на химически оръжия, домът му е унищожен и са спрели образованието му, както и при навършване на 18 години ще подлежи на задължителна военна служба. Пребивавал е в Турция след напускането на Сирия, влязъл е нелегално в България, и тъй като е хванат е подал молба за закрила в България. Има брат в България А. Ф., с когото предприема пътуването, а останалите членове на семейството му са в Сирия. Съдът е установил, че на 19.01.24г. е получено писмо от началника на 06 РУ СДВР относно предприемане на действия по издирване на жалбоподателя, съгласно което той е в неизвестност от 08.01.24 година. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съдът е възприел преценката на административния орган, направена въз основа на справката за актуалната обстановка в Сирия, че страната се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, чиято степен достига такова ниво, че съществуват основания да се смята, че цивилно лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на заплаха. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган, че спрямо жалбоподателя Турция отговаря на легалната дефиниция за трета сигурна държава . Съдът е посочил, че чужденецът е пребивавал една седмица в Турция, без да заяви присъствието си пред властите и да получи съответната карта за временна закрила. Не бил принуден да напусне Турция, не бил имал проблеми с властите и полицията, нито имало реални причини да счита, че няма да му бъде предоставена временна закрила , ако поиска такава. Съдът е приел, че административният орган в решението си не е обосновал подробно преценката си за най добрия интерес на чужденеца, който към момента бил на [възраст]. Съдът е посочил обаче, че основополагащият характер на висшия интерес на детето, не бил спорен по делото, но той не е въведен като задължителна предпоставка за предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е преценил като неоснователно възражението в жалбата, че производството следвало да бъде прекратено, тъй като жалбоподателят е напуснал РПЦ, в който е настанен и е в неизвестност. Приел е, че в хипотезата на самоволно напускане на РПЦ от страна на жалбоподателя в продължение на 30 дни , без да уведоми ДАБ за новия си адрес , представлява основание за прекратяване на производството съгласно чл.15, ал.1, т.3 от ЗУБ, но съгласно ал.2 на същия член в случаите по ал.1 т.1-5 при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила , същата се разглежда по реда на чл.75 ЗУБ. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно, съдът е преценил за неоснователна жалбата на чужденеца срещу решението на административния орган в частта му, с която председателят на ДАБ при МС му е отказал хуманитарен статут. В тази му част актът на административния орган е вътрешно противоречив и не съдържа мотиви към постановения отказ. Административният орган е констатирал, че търсещият убежище е живял известно време / една седмица/ на територията на Турция безопасно, без да съществува риск за сигурността му, въз основа на които констатации, без да изложи конкретни съображения е приел, че Турция представлява трета сигурна държава за кандидата по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ, както и че за молителя съществувала законова възможност да легализира престоя си там . От една страна председателят на ДАБ е приел в решението си, при разглеждане на случая във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт , че общоизвестен факт е наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход на кандидата. Основавайки се на изготвените от Дирекция Международна дейност на ДАБ справки е формирал извод, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война, т. е, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 т. 3 ЗУБ. Независимо от този извод е приел, че конкретната бежанска история на търсещия закрила следва да бъде разгледана с оглед относимите факти свързани и с трета страна в която е пребивавал, а именно Турция и приемайки същата за трета сигурна такава е постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава. Касае се за самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут, за прилагането на което съгласно чл. 13, ал. 4 ЗУБ следва да са налице две условия - да съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец и на чужденеца да е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Не става ясно, защо административният орган е приел, че чужденецът има връзка с Република Турция, при положение, че е пребивавал там една седмица , непридружен непълнолетен е и не е съобщил да има членове на семейството му в тази държава. В административната преписка не се съдържа и документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Изводът на административния орган, че Турция е трета сигурна страна за кандидата е необоснован, поради което и неверен. От друга страна, към датата на произнасяне от административния орган, чужденецът е бил в неизвестност и е напуснал адреса, на който е бил настанен, не е уведомил органа за новия си адрес и не е посочил обективни причини за напускането. Налице е била хипотезата на чл.15, ал.1, т.3 ЗУБ, при наличието на която производството за предоставяне на международна закрила се прекратява. Това обстоятелство, налага отмяна на цялото решение на председателя на ДАБ, тъй като при новото разглеждане на преписката, ако не се стигне до извод, за наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата на кандидата, административният орган следва да прекрати производството пред него, в случай, че чужденецът продължава да е в неизвестност. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени изцяло. Административният орган се е произнесъл в нарушение на административнопроизводствените правила, неизлагайки в решението си относими мотиви, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, поради което решението му следва да се отмени, а преписката се върне на органа за ново произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,