Решение № 16856 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2018 г.

Решение № 16856 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 54/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 266/2017 г. от Административен съд Ловеч, в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на Д. Станев, сумата от 200 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр. Стара Загора за периода в периода от 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г. и от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че не е доказано негативно влияние, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Посочва, че съдът не е съобразил представена справка от ареста в Стара Загора, относно условията при които е пребивавал ищецът и продължителността на престоя. Иска, да се отмени решението в обжалваната част, алтернативно претендира намаляване размера на обезщетението при съобразяване на чл. 52 от ЗЗД. В представено писмено становище се иска присъждане на разноски. Ответникът - Д. Станев, взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за правилен изводът на съда, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид което намира за правилно определен и размерът на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 54/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 266/2017 г. Административен съд Ловеч е осъдил ГДИН да заплати на Станев сума в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр. Стара Загора за периода 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г. и от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г., причинени от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснати чрез действия и бездействия на служители на административния орган – касатор в настоящото производство. Съдът е намерил искът за частично доказан по повод двете килии, в които е бил настанен Станев, като е посочил, че условията в помещенията са били неблагоприятни, а именно помещенията са били без пряка слънчева светлина, без осигурен непрекъснат достъп до течаща вода и до санитарен възел. За да постанови този резултат съдът като е кредитирал показанията на свидетел, е приел и че не е спазено минимално време за престой на открито, тъй като реално престоят е бил 15 мин. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства ищецът да е бил лишен от достатъчно жизнена площ, завивки, одеяло и др., както и от медицинско обслужване или достъп до телефон. Административният съд е приел, че данните по преписката кореспондират с показанията на свидетеля и е счел предявения иск за доказан по основание, а по отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си с нормата на чл. 52 от ЗЗД. При съобразяване размера на минималната работна заплата и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 200 лева и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лв. В отхвърлителната част съдебното решение не е атакувано и е влязло в сила. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Административен съд Ловеч е изследвал цялостно фактите по делото, съобразил е бездействията на администрацията на следствения арест Стара Загора, свидетелските показания и претърпените неимуществени вреди от ищеца. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Безспорно е установено, че в исковите периоди 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г. и от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г. Станев е бил настанен в следствения арест в Стара Загора. Съдът правилно е отбелязал, че за датата 09.06.2017 г. не е доказано твърдението, че ищецът е пребивавал в ареста, тъй като видно от справка от Районна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Стара Загора, Станев е постъпил в ареста на 06.06.2017 г. в 14. 20 ч., и е напуснал в 10. 15 ч. на 08.06.2017 г. Предвид което за тази дата не е дължимо обезщетение. При обсъждане на всички събрани доказателства писмени и гласни, в тяхната съвкупност са направени правилни изводи, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията на ареста в Стара Загора. Установено е, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен Станев при престоя му в ареста. Неоснователна е касационната претенция, че твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди са недоказани. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по основание в частта му относно причинени вреди от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица при ГДИН, а именно неосигуряване на ищеца на достатъчен приток на естествена светлина и чист въздух, на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, както и за престой на открито. Твърденията не се разколебават, а напротив потвърждават се от свидетелските показания на свидетеля, пребивавал с ищеца в приблизително същото време в ареста в Стара Загора. Предвид изложеното и независимо, че по делото не е установено здравето на ищеца да е увредено, следва да се приеме, че в следствения арест за период от приблизително 5 дни Станев е претърпял неприятни преживявания. Претърпяното правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, респ. чл. 3 от ЕКПЧОС. Поради което, искът правилно е уважен по основание. Настоящата инстанция намира за основателен довода на касатора подкрепен с позоваване на чл. 52 от ЗЗД, че предвид краткият престой на ищеца в следствения арест, размерът на присъденото обезщетение не е определен по съразмерност и същият е завишен. Предвид тези съображения, касационният състав приема за справедлив размер на обезщетението сумата от 100 лева. Поради което, решението в обжалваната му част следва да се отмени относно размера на присъденото обезщетение за разликата над 100 лева. В останалата обжалвана част, решението на АС - Ловеч като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на касатора - ГДИН за присъждане на разноски, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение