Решение № 11651 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2014 г.

Решение № 11651 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Пенчев, чрез процесуалния му представител адв. Здравко Паскалиев срещу решение № 45 от 20.11.2013 г. по адм. дело № 200/2013 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Министерство на финансите, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове от Димитър Пенчев на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Българската държава, представлявана от министъра на финансите, за нанесени имуществени и неимуществени в вреди от незаконосъобразно действия/бездействия на министъра на финансите, изразяващи се в "необявяване от държавата, на компенсаторните записи като платежни активи". Ищецът е претендирал изплащане на обезщетение в размер на 10000 лева, съответстващи на 10000 броя компенсаторни записи, ведно със законната лихва от 2.03.2005 г. до завеждане на иска, и присъждане на сумата от 3000 лева обезщетение за пропуснати ползи ведно със законната и мораторна лихва върху тази сума. За да отхвърли така предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ, административният съд е достигнал до извод, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ. След подробен анализ на относимото към компенсаторните записи законодателство, решаващият състав е приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, а именно - незаконосъбразен административен акт, действие или бездействие извършено от държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е, че в нормативната уредба, която урежда издаването, придобиването и разпореждането с финансови инструменти и по конкретно компенсаторни записи няма законово задължение на министъра на финансите, същият да обяви компенсаторните записи за платежни активи. С оглед на тези констатации, първоинстанционният съд е приел, че липсва незаконосъобразно действие от страна на министъра на финансите и е отхвърлил предявените искове. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретния случай, първоинстанционния съд правилно е приел, че липсва първата предпоставка - незаконосъобразно бездействие на министъра на финансите. След като същият няма законоустановено задължение да извърши "обявяване на компенсаторните записи за платежни активи", то няма как да бъде реализирана отговорността на държавата по чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ поради бездействие на министъра на финансите. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същия. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,