Решение № 6297 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2019 г.

Решение № 6297 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 1509/19.07.2019 г. по адм. д. № 2658/2017 г. на АС – Варна в частта, с което е отменен РА № Р-03000316007268-091-001/30.05.2017 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 7218, 84 лв за двете инстанции без вече присъдените 300 лв от административния съд и разноски 775, 99 лв за държавна такса. Ответникът по касационната жалба "Зефира" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000316007268-091-001/30.05.2017 г. на ТД на НАП-Варна, в частта, с който е определен допълнително корпоративен данък за 2014 г. 419, 17 лв с 92, 36 лв лихви и е определен данък по ЗДДС за м. 6.2011 г. 139, 53 лв с 83, 94 лв лихви, като РА в останалата част за определен корпоративен данък за 2011 г. 31 460, 55 лв с лихви 15 649, 77 лв, корпоративен данък за 2012 г. 9976, 71 лв с 4218, 74 лв лихви, корпоративен данък за 2013 г. 12 272, 46 лв с 3945, 97 лв лихви, корпоративен данък за 2014 г. 12 291, 24 лв с 2703, 01 лв лихви и данък по ЗДДС за м. 6.2011 г. от 139, 53 лв до 738, 36 лв и лихви от 92, 36 лв до 442, 77 лв РА е отменен. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице по ЗКПО в РА за 2011 г. – 2014 г. За ревизираните периоди е определен допълнителен корпоративен данък на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат за всяка от ревизираните години с неосчетоводени приходи от продажби на апартаменти, гаражи и парко места в многофамилна сграда, изградена от ревизираното лице. В РА и РД е констатирано, че ревизираното лице е извършвало продажби на обекти в сградата на цени под пазарните, прието е, че сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и на това основание е прието, че са получени приходи по сделките по пазарни цени. Пазарните цени са определени с назначена в ревизионното производство оценителна експертиза, която е ползвала аналози за определяне на пазарната цена на продадените обекти по данни от сп.. "Варненски имоти" и по данни от банки за отпуснати кредити на аналогични обекти, като предвид практиката на банките да предоставят кредит за покупка на жилище в размер 80 – 90 % от покупната цена, са определени цените на аналозите в ревизионната експертиза. Законосъобразен е изводът на съда, че така определените пазарни цени на обектите в ревизионното производство не са определени по методите на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Правилно съдът е приел, че методът на сравнимите неконтролирани цени по наредбата се прилага като се сравнява контролираната сделка с пазарни аналогични реално осъществени сделки, което изискване в ревизионната експертиза не е спазено, а са ползвани офертни цени за аналогични обекти, поради което определените в нея пазарни цени не могат да послужат за корекция на финансовия резултат на дружеството. В съдебното производство са назначени две експертизи за определяне пазарните цени на обектите, достигнали до еднакъв резултат за пазарните цени на обектите, основан на ползвани еднакви аналози – продажби на обекти в сграда, намираща се на 60 м от процесната. Страните и съдът са положили значителни усилия за намиране на пазарни аналози, като са изискани от Агенцията по вписванията нотариални актове за изповядани сделки в процесните периоди с аналогични обекти, в повечето от които сделките са изповядани на цени под данъчните оценки на имотите и правилно не са възприети от вещите лица и съдът като съдържащи данни за пазарни цени на аналогични обекти. Обосновано съдът е приел, че отпуснатият кредит от 300 000 лв на един от купувачите за покупка на апартамент, обзавеждане и довършителни работи, с ползватели ревизираното лице и кредитополучателят – купувач не може да обоснове извод за цена на сделката с имота в размер 300 000 лв, след като по делото не е установено каква част от кредита е преведен на ревизираното лице - продавач и нейното отклонение от посочената във фактурата цена на имота. Доводът на касатора за необоснованост на заключението на вещото лице в частта на изчисленията на финансовите резултати за всяка от годините по ЗКПО е частично основателен. За 2011 г. вещото лице е включило в намаление сумата от 1105, 81 лв, представляваща разлика от сумите 3658, 28 лв и 4764, 09 лв, с които в РА е увеличен финансовият резултат на дружеството. Видно от решението по жалбата по административен ред /стр. 9 тези корекции са отменени в решението на директора на "ОДОП"-Варна, поради което намалението от вещото лице на финансовия резултат с 1105, 81 лв е неправилно. Допусната грешка касае размера на загубата за 2011 г., която без нея е в размер 7935, 19 лв. За останалите години в изчисленията на резултата на вещото лице са включени останалите извършени в РД корекции на финансовия резултат на основание чл. 54, ал. 1, чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО, както и установените от вещото лице увеличения на финансовия резултат с разликата между продажните цени по фактурите за имотите и установените от експертизата пазарни цени на обектите. Съдът правилно е основал изводите си на заключението на вещото лице в частта по ЗКПО Поради грешката в изчисленията на загубата за 2011 г. се налага корекция на резултата за 2014 г. Общата загуба от 2011 г. и 2012 г. на ревизираното лице е 18 901, 28 лв, а от която за 2013 г. вещото лице приспада 2470, 27 лв и получава нулев резултата на данъчната основа за облагане. За 2014 г. вещото лице приспада остатъка от определената погрешно от него обща загуба в размер 17 536, 80 лв, която предвид корекцията за 2011 г. на загубата е в размер 16 431, 01 лв. След тази корекция данъчната основа за 2014 г. е 5267, 51 лв, изчислена по метода на вещото лице на стр. 100 от делото, за която дължимият данък е 526, 75 лв, а съответните лихви са 115, 84 лв. Решението в частта по ЗКПО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта по ЗКПО за 2014 г. следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2014 г. от 419, 17 лв до 526, 75 лв и лихви от 92, 36 лв до 115, 84 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта по ЗДДС за м. 6. 2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е начислен ДДС 738, 36 лв с 442, 77 лв, тъй като продажбата на гараж № 2 е извършена на цена под себестойността на гаража. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 108/2007 г. данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или от себестойността й. при доставка на нови сгради или части от тях и прилежащия им терен. За да отмени РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне по тази продажба съдът е приел предвид заключението на вещото лице, че пазарната цена на имота е определената от вещото лице на 8032 лв, намалена с цената по фактурата от 7334, 36 лв, остават 697, 64 лв, върху които не е начислен ДДС при продажбата, за които е определил дължим ДДС 139, 53 лв и съответни лихви от 83, 94 лв. В тази част решението е неправилно. На основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в приложимата редакция продажната цена не може да е по-ниска от себестойността, която е видна от амортизационния план на л. 176 от преписката, колона 12 и е в размер 11 230, 68 лв, както законосъобразно е прието в РА. Правилно в РА е приложен чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС като е определен дължим данък върху добавената стойност върху разликата между себестойността на гаража и продажната цена по фактурата. Нормата в приложимата редакция не изисква установяване на пазарни цени и не позволява да се извърши продажба на недвижим имот на цена под себестойността. Решението в частта по ЗДДС следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 6. 2011 г. е определен ДДС за внасяне над 139, 53 лв и лихви над 83, 94 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата против РА в размер 26, 68 лв и на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 357, 66 лв – общо 742 лв. Дружеството има право на разноски по делото в размер 4872, 62 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на дружеството 4130, 62 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,