Решение № 231 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2015 г.

Решение № 231 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Я. И. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 139 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 83/2014 г. на Добричкия окръжен съд. С атакуваното решение на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 155 от 04.12.2013 г. по гр. д. № 777/2012 г. на Балчишкия районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Д. Я. И. срещу Д. С. А. искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 114, т. IV, дело № 1016/1997 г. на БРС и договор за доброволна делба, от 21.08.1997 г., поради липса на съгласие на продавача и съделител П. Д. И.. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на заключения на вещи лица по единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, според които подписът на П. И., положен в нотариалния акт и в договора за доброволна делба, принадлежат на означеното в документите лице. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че в образувана прокурорска преписка, първоначално на РП Б., а след това на РП Д., имало експертизи, в които двама независими експерти установявали, че подписите в нотариален акт № 114, т. IV, дело № 1016/1997 г. на БРС и договор за доброволна делба, от 21.08.1997 г. не били положени от съпруга на молителката П. Д. И., б. ж. на [населено място], [община], починал на 29.07.2007 г. Твърди се, че П. И. не е подписвал документи за разпореждане с имуществото си в полза на ответницата по молбата за отмяна. Налице било престъпно действие на ответницата Д. С. А., която била участник по двете оспорени сделки. Ответницата в производството Д. С. А. оспорва молбата за отмяна. Счита, че тя е неоснователна. Претендира разноски. С допълнителна молба от 22.07.2015 г. молителката прилага нови доказателства и иска отмяна на атакуваното от нея решение и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, на което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. С други думи - основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага, че неправилността на атакуваното решение се дължи на престъпление, което е установено или с влязла в сила присъда, или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъда проведено при някоя от предвидените в НПК причини. В самото производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК престъплението не може да бъде установявано. Освен това - за да се иска отмяна на това основание, соченото престъпление, установено по надлежния ред, следва да е обусловило неправилността на атакуваното решение. В настоящия случай изброените условия не са налице. Няма влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с които да е установена неистинност на заключенията на вещите лица, на които е основано атакуваното решение № 139 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 83/2014 г. на Добричкия окръжен съд или на престъпни действия на страна по делото. Прокурорска преписка № 568/2011 г. на ОС Добрич, на която се позовава молителката, е била прекратена с влязло в сила постановление, а след изтичане на сроковете за съхраняването и е била унищожена. Това се установява от изпратеното до ВКС писмо изх. № 568/2011 г. на ОП Д.. Но дори в тази преписка да е имало експертизи, според които наследодателят П. И. не е подписвал нотариален акт № 114, т. IV, дело № 1016/1997 г. на БРС и договор за доброволна делба от 21.08.1997 г., това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на влязлото в сила решение по исковете за нищожност на тези договори, тъй като за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се изисква или влязла в сила присъда, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая няма. Неоснователно е и искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Към това искане са приложени документи, свързани със съвсем различен спор за неправилно възстановяване на земеделски земи, който няма нищо общо с влязлото в сила решение на Добричкия окръжен съд, постановено по спор за нищожност на сделки. С оглед изхода на делото, на ответницата по молбата за отмяна следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2015 г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение