Решение № 45 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 17/2009 г.

Решение № 45 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 17/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 231 и сл. от ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на П. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, тричленен състав от 4.06.07 г. по гр.д. № 744/06 г. и на потвърденото с него въззивно решение по гр.д. № 965/05 г. на Бургаски окръжен съд (ОС), на осн. чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК. Ответникът по молбата Л. Б. я оспорва като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК срещу влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, петчленен състав, като разгледа молбата за отмяна, я намира за неоснователна поради следното: С атакуваното по реда на отмяната решение на ВКС, тричленен състав е потвърдено въззивното, с което е уважен предявеният от Л. Б. срещу молителя иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС - ищецът е признат за собственик на идеални части от описани по делото и в решението недвижими имоти, като универсален наследник по завещание на В. Б. - майка и наследодател по закон на страните, а ответникът е осъден да му предаде владението на имотите. Оспорването на завещанието от ответника по исковете като нищожно на осн. чл. 42, б. "б" от ЗН е прието за неоснователно, поради неустановеност на предпоставките за противопоставената на иска нищожност - завещанието да не е написано и подписано от завещателката, в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Завещанието е действително, породило е действие в полза на ищеца и го легитимира като собственик на процесните имоти спрямо ответника по иска, като изключва наследствените права по закон на последния; затова ревандикационният иск е основателен. В настоящото производство молителят (ответник по иска) се позовава на нови доказателства, във връзка с възражението за нищожност на завещанието на посоченото основание - протокол от 20.02.62 г. за приемането на завещанието за нотариално пазене от нотариус при Бургаски народен съд и частна графологична експертиза от 5.10.07 г. Първото от доказателствата не е ново (новооткрито) - няма данни, че молителят не е знаел за него и не е могъл да го представи в хода на инстанционното разглеждане на делото; освен това то не установява нови обстоятелства от значение за спора - че завещанието, от което черпи правата си ищецът, е било предадено за пазене от нотариус се установява от протокол за обявяването му от 28.04.71 г., и това обстоятелство е неотносимо към заявеното оспорване. Представената частна графологична експертиза е изготвена след постановяване на решението на ВКС, тричленен състав, което се атакува, но не е ново доказателство по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК - ППВС № 2/77 г., т. 4. Приетата по делото неоспорена графологична експертиза на завещанието е установила написването и подписването му от завещателката. Отмяна на решението не може да се допусне въз основа на заключение на вещо лице, изготвено след процеса, което не е било и не може да бъде изслушано и приобщено по делото, а е "бъдещо" по см. на цитираното Постановление на ВС. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, петчленен състав