Решение № 11474 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2015 г.

Решение № 11474 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3886/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област София срещу решение № 909 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 5435 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Иван Тодоров Тонев от гр. София, редовно призован, не се явява . Представлява се от адв. Зарков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е обявил за нищожна Заповед № РД-23-1265/3.08.2000 г. на областния управител на област София в частта й, касаеща утвърждаване на оценката и квотата на съсобственост на Анка Иванова Стоянова в магазин за детски облекла и играчки, намиращ се на бул. "Мадрид" № 13 /бивш бул. "Янко Сакъзов"/, състоящ се от офис 15 кв. м., асортиментна зала от 13.30 кв. м., магазин 35 кв. м., рекламен кът 6.60 кв. м. и складово помещение с площ от 14.60 кв. м. - общо 84.50 кв. м., заедно със съответните 10 кв. м. идеална част от общите части на сграда и правото на строеж. За да стигне до този правен резултат и след подробен анализ на представените писмени доказателства, съдът е приел, че Заповед № РД-23-1265/3.08.2000 г. на областния управител на област София е постановена във втората фаза на административното производство по Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти /ЗОСОИ/. Производството по реда на ЗОСОИ се осъществява в две фази, при които административният орган постановява два административни акта. С първия акт се признава на заявителите правото на обезщетяване по този закон и вида на обезщетението, а с втория акт се определят квотите на правоимащите и размера на обезщетението на всеки от тях. В конкретния случай първият акт в производството по ЗОСОИ съставлява цитираната в самия, атакуван в настоящото производство акт, Заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. на областния управител, с която е уважено искането на наследодателката на жалбоподателя Анка Иванова Стоянова за обезщетяване със съсобственост по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ в магазини - общинска собственост, находящи се в новопостроена върху отчужден по ЗОЕГПНС терен сграда на бул "Мадрид" № 13. Заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение на ВАС, трето отделение по адм. д. № 4731/2014 г. ВАС в частта относно обезщетяването на Анка Стоянова със съсобственост в магазин за детски облекла и играчки, находящ се в сградата на бул. "Мадрид" № 13. Доколкото заповедта, с която се признава право на обезщетяване със съсобственост е прогласена частично за нищожна, в тази част същата не поражда правни последици от датата на постановяването си. Тъй като обявената за нищожна заповед е последвана от надстроената втора заповед, постановена във втората фаза на производството по ЗОСОИ - атакуваната заповед, то тази втора заповед според АССГ също е нищожна, тъй като при липсата на признато право на обезщетяване със съсобственост няма върху какво да се определят квотите на съсобственост и размерът на съсобствеността. Отделно от гореизложеното АССГ е развил и допълнителни мотиви за нищожност на заповедта - извън компетентността на областния управител е да извършва оценка по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ на имот, който към момента на постановяване на процесната заповед е частна собственост. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, III отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-София град относно основателността на жалбата и констатираната нищожност на оспорената заповед. Обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон съдът е приел, че се касае за акт по ЗОСОИ, като предвиденото в този закон административно производство е двуфазно и всяка фаза приключва с различен административен акт. Правилно съдът е квалифицирал прогласената за частично нищожна с влязло в сила съдебно решение Заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. на областния управител като акт, постановен в първата фаза на производството по ЗОСОИ, а атакуваната в настоящото производство Заповед № РД-23-1265/3.08.2000 г. на областния управител на област София - като акт, постановен във втората фаза на производството по ЗОСОИ. Двете фази на административното производство по ЗОСОИ са взаимно свързани като втората фаза е обусловена от приключването на първата фаза с административен акт, признаващ на заявителите правото им на обезщетение по този закон, както и вида на това обезщетение. Втората фаза на производството по ЗОСОИ е надстроена над първата и не може да се развие валидно при невалидност на акта, завършващ първата фаза. С оглед гореизложеното правилно АССГ е приел, че нищожността на постановената в първа фаза по ЗОСОИ заповед влече нищожност и на постановената във втора фаза заповед, тъй като в този случай втората заповед по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ е лишена от валиден предмет- при липса на право на обезщетяване със съсобственост, няма какво да се оценява и какви квоти в невъзникналата съсобственост да се определят. Отделно от гореизложеното настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите от АССГ доводи за двете насоки в проявлението на предметната компетентност на административния орган. При наличието на влязлото в сила Решение на ВАС, III отделение № 15633/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 4731/2014 г. за обявяване частичната нищожност на Заповед № РД-21-128/13.03.1998 г., изцяло безпредметни и неоснователни се явяват развитите в касационната жалба доводи за постановяване на Заповед № РД-23-1265/3.08.2000 г. в съответствие с материалноправните норми към датата на подаване на заявлението за обезщетяване и от компетентен административен орган, независимо от наличието на вече сключена приватизационна сделка. Предвид гореизложеното касационната жалба на областния управител на област София се явява неоснователна, а обжалваното в касационното производство решение на АССГ е правилно. Тъй като административното производство по ЗОСОИ започва по заявление на правоимащите, при обявяване нищожността на административните актове, с които това производство е приключило, и на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК административният съд е следвало да върне делото на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № РД-97-00-047/1998 г., подадено от Анка Иванова Стоянова. С оглед изхода от спора ответникът по касация има право на своевременно поисканите от него в писмения отговор на касационната жалба и доказани по делото разноски. Процесуалният представител на касатора също своевременно е направил възражение за прекомерност на тези разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият състав на ВАС намира, че възражението за прекомерност на адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв в касационната инстанция е основателно както предвид характера на делото, така и предвид положените от адвоката в касационната инстанция професионални усилия. С оглед гореизложеното Областната администрация на област София следва да бъде осъдена да заплати на Иван Тодоров Тонев съдебни разноски в касационното производство в размер на 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,