Решение № 3105 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2013 г.

Решение № 3105 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Реджеп Юсеинов Гаров против решение № 511/1.04.13 г. по адм. д. № 902/12 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Югозападен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира процесуално допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил оспорването на касатора Гаров срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-378/19.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на извършен от оспорващия незаконен строеж "Пристойка-открита тераса към съществуваща тераса", находящ се в УПИ II-254, кв. 9 по плана на с. Плетена, община Сатовча. За да постанови тови правен резултат, съдът при безспорното установяване относно липсата на строителни книжа, е приел, че строежът е незаконен. С оглед периода на извършване на строежа, 1986 г., е изследвал приложимостта на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и е изложил мотиви относно липсата на условия за търпимост на строежа предвид несъответствието му с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановено решение с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е основателна. Решението е постановено в нарушение на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Установено по делото е, че пристройката, съгласно неоспорената от административния орган нотариално заверена декларация /л. 9/, е извършена през 1986 г. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че същата е била допустима по действащия тогава регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 52/1965 г. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ строежи, извършени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон са търпими и не подлежат на премахване или забрана за ползване. С оглед установяванията по делото процесната пристройка към тераса попада в категорията строежи, посочени в първата хипотеза на цитираната норма - била е допустима по действащия към времето на изграждането й устройствен план, което е основание за търпимостта й, респ. по отношение на нея е в сила императивната забрана за премахване. Първоинстанционният съд е тълкувал цитираната разпоредба в нарушение на точния й смисъл и целта на закона. Законодателят е признал търпимост на незаконните строежи, извършени до 7.04.1987 г. в две хипотези - допустимост на тези строежи по действащите градоустройствени планови и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон от което следва, че търпимостта на незаконен строеж, извършен до 7.04.1987 г. следва да бъде призната, ако отговаря на едно от двете визирани в текста условия. Горното определя обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената по делото заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат на касационната проверка направеното с първоначалната жалба искане за присъждане на деловодни разноски се явява основателно и следва да бъде уважено в доказания по делото размер на 565 лв. - държавни такси, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за един адвокат /чл. 143, ал. 1 АПК/. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение