Решение № 4400 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15574/2008 г.

Решение № 4400 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15574/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22.10.2008 г. по адм. д. № 5623/2008 г. Върховният административен съд, VII отделение е отхвърлил жалбата на Нурджихан Заид Абил срещу решение № 31/14.02.2008 г. на Комисията за защита от дискриминацията, постановено по преписка № 125/2006 г. в частта, с която й е наложена глоба в размер на 500 лв. за извършената от нея дискриминация под формата на тормоз спрямо децата в поверената й детска градина, както и за тормоз и преследване по смисъла на §1, т. 1 и 3 Д Р на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с чл. 5 и 4 от закона спрямо Абедин Нури Рушид, Елфиде Нешет Рамадан, Виолета Станкова Пейчева, Алиме Кяшиф Бекир, Адивие Халил Наим и Костадинка Трифонова Димитрова. Решението се обжалва с касационна жалба от Нурджихан Заид Абил. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Заинтересуваната страна Абедин Нури Рашид е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и прие за установено следното: За да постанови посочения резултат, Върховният административен съд, VII отделение е приел, че оспореното пред него решение, с което Абил е санкционирана за нарушение на ЗЗДскр. е законосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, тричленният състав е приел, че е осъществено съзнателно по-неблагоприятно третиране от страна на директора Абил спрямо посочените лица, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между дискриминационното отношение по чл. 5 във р. с §1, т. 1 и 3 ДР на Закона за защита от дискриминацията и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. От анализа на данните по преписката съдът е направил извод, че Абил като ръководител на предучилищно заведение, възползвайки се от заеманата длъжност в процесния период с действията си целенасочено е накърнила достойнството и авторитета на бивши и настоящи нейни подчинени от педагогическия и непедагогическия персонал, като по този начин е създала враждебна, обидна и застрашителна среда на работното място. От фактическа страна е установено публично отправяне на обидни квалификации, заплахи от наказания, ограничаване на комуникацията на засегнатите служители с родителите и децата, ощетяване на учителите във връзка с отсъствието й от работа, излагане на служителите и децата на риск при заключване на детската градина и други действия на системно грубо и унизително отношение на директора към подчинените му. Въз основа на тези действия в детската градина са възникнали траен конфликт и напрежение, които са рефлектирали и върху децата. Тези действия на директора са квалифицирани като тормоз, представляващ форма на дискриминация. Установено е от доказателствата по делото агресивно и унизително отношение на директора към децата в детската градина, изразено словесно или с физически действия, водещо до напрежение, чувство за страх и дискомфорт у тях. Отправяните обиди и заплахи, използваните груби методи в процеса на възпитаване, включително и физическо въздействие, оставянето на децата без надзор, заключването на детската градина са преценени като такива, осъществяващи нарушението "тормоз", тъй като имат за резултат накърняване на достойнството на личността и създаване на обидна и застрашителна среда. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са налице достатъчно доказателства, сочещи на упражненото от жалбоподателката Абил по -неблагоприятно третиране на лицата, които са предприели действия за защита от дискриминация и на свързаните с тях лица. Констатираното системно искане за даване на обяснения, заплахи от дисциплинарни наказания, вменяване на задължения, неприсъщи за заеманата длъжност, лишаване на персонала от законоустановени права и др., включително и прекратяване на трудовите правоотношения на част от засегнатите лица е възприето като осъществяващо състава на "преследване" по смисъла на закона. Настоящата инстанция възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Действията на жалбоподателката Абил са преценени на основата на специалния материален закон, забраняващ дискриминацията, като за такава се считат тормозът и преследването, чието съдържание е дефинирано в закона. Законосъобразно и обосновано е прието от тричленният състав, че с действията си е осъществила състава на "тормоз" и "преследване" спрямо децата в детската градина и на подчинените й служители на работното място. Върху децата е упражняван физически и психически тормоз, поставяни за в застрашаваща ги среда, накърнено е достойнството им с отправяните заплахи и обиди. Законосъобразно е прието, че е осъществен не само състава на чл. 5 ЗЗДскр., но са нарушени и принципите, заложени в Закона за закрила на детето и Конвенцията за правата на детето . Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е налице дискриминационно третиране от страна на жалбоподателката на служителите й на работното място. Проявата на демонстративно грубо отношение, използването на обидни думи и заплахи по адрес на подчинените й, уронването на авторитета им пред родители и деца и др. са действия, законосъобразно определени като "тормоз" и "преследване" съгласно определението на закона за тях - §1, т. 1 и 3 от Допълнителните разпоредби във вр. с чл. 4 и 5 от Закона за дискриминацията. Представените пред настоящата инстанция декларации на физически лица с нотариална заверка на подписа не са доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Те представляват свидетелски показания в писмена форма, които не могат да бъдат преценени в касационното производство поради забраната за събирането на гласни доказателства в него. По тези съображения същите не се обсъждат. Останалите писмени доказателства - ксерокопие на дневник, удостоверение за това, че жалбоподателката спазва работното време и за членството й в СРСНПБ не променят постановения от тричленния състав на съда правен резултат. На жалбоподателката е наложено наказание за действия, осъществяващи нарушения по Закона за дискриминацията , а не за едно действие или бездействие, насочено към един правен субект. Тричленният състав не е приел за установено създаването на успоредна синдикална организация на КНСБ от жалбоподателката в ръководената от нея детска градина и е изложил съображения, поради които не възприема приложеното по делото писмено извинение на Неврия Осман. Решението на Върховния административен съд, VII отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му от Нурджихан Абил част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,