Решение № 15998 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2010 г.

Решение № 15998 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 42 от26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 245/2009 г. Административен съд гр. Габрово е отхвърлил оспорването на Стефан Георгиев Карапавлов от гр. Габрово срещу решение № 49/08.10.2009 г. на директора на РУ"СО" Габрово, с което е оставено в сила разпореждане № 5207102206/11.08.2009 г. на ръководител ПО при РУ"СО" гр. Габрово. Осъдил е Стефан Георгиев Капапавлов да заплати на ТП на НОИ гр. Габрово сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стефан Георгиев Карапавлов с оплакване, че е неправилно. Счита, че съдът не е съобразил всички доказателства и направените от него възражения относно строителната дейност на БКС гр. Габрово, от което да бъде направен извод за втора категория на положения от него труд. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В производството пред първата съдебна инстанция са събрани множество писмени, както и гласни доказателства за установяване условията на полагания труд от Стефан Карапавлов за периода 16.10.1979-01.01.1997 г. като машинист на багер в "БКС"- гр. Габрово, а от 09.05.1997 г. до 01.01.1998 г. -като машинист на валяк в "Благоустрояване" ЕООД-Габрово. Назначеното по делото вещо лице е извършило обстойна проверка в архива на двете предприятия и е изложило констатациите си, че при работодателите на жалбоподателя не се съхраняват първичните документи, с които да се доказват конкретните условия на труд, при които е работил същия. Към заключението е приложена справка за предмета на дейност на самите предприятие, от която е видно, че основната дейност е съсредоточена в направа, ремонт, поддръжка и реконструкция на пътища и съоръжения, като малка част включва строеж и преустройство на сгради. От тези данни съдът е направил извод, че трудът на Карапвалов не може да бъде зачетен за втора категория, тъй като не отговаря на изискванията по т. 26 от ПКТП (отм.) за извършване на работа със строителни и пътни машини целогодишно, на открито, при трудни строителни условия. Обосновал е довода си за трета категория на полагания труд с обстоятелството, че с управляваните от него пътностроителни машини е извършвал спомагателни дейности във връзка с неголеми строителни обекти, а през зимата е участвал при почистването на улиците от сняг, което не може да се приравни на тежки условия труд при ежедневни строително-монтажни дейности на големи обекти, каквито са изискванията на закона за втора категория труд. В касационната жалба се акцентира върху гласните доказателства в процеса, които обаче следва само да изясняват обстоятелства по делото, за които липсват убедителни писмени данни. Правилно съдът е анализирал тежестта на доказване по наличните писмени доказателства и дал превес на установеното от тях за липса на тежки условия на труд при осигурителите, от където е направен верен извод за трета категория труд на Карапавлов в периода 16.10.1979-01.01.1997 г. като машинист на багер в "БКС"- гр. Габрово, а от 09.05.1997 г. до 01.01.1998 г. - като машинист на валяк в "Благоустрояване" ЕООД-Габрово. Настоящата инстанция счита за правилни и обосновани доводите на съда, че случая не са налице предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и поради липсата на навършена възраст, при условията по чл. 68 от КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,