Решение № 5399 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2020 г.

Решение № 5399 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано по касационна жалба на Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Ф., срещу Решение № 1397/1.10.2020 г. по адм. дело № 1940/2020 г по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 204-ФК/10.08.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Твърди, че Заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е законосъобразна защото съдържа конкретни мотиви относно продължителността на принудителната мярка. Оспорва основния мотив на първоинстанционния съд, че Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и че същата не отговаря на законовите цели, които ПАМ преследват. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение, с което Заповедта за налагане на ПАМ е отменена и постановяване на ново, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски. Ответникът – ЕТ "Г. Б.", [ЕИК], гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 75, не взема становище по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е била Заповед за налагане на ПАМ № 204-ФК/10.08.2020 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Г. Б." е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 75, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет дни), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Заповедта е издадена след извършена на 6.08.2020 г. проверка в търговския обект, при която проверяващият орган е направил контролна покупка на стойност 0, 90 лв., за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното и функциониращо в обекта фискално устройство. Видно от издадения при проверката КЛЕН покупката не е регистрирана. Установено е и разминаване между разчетената касова наличност и фактическата такава в размер на 6, 43 лв. Извършената проверка, контролната покупка, за която не е издадена на момента фискална касова бележка, и установената разлика в касовата наличност са отразени в Протокол за извършена проверка № АА0359695/6.08.2020 г., който е подписан от проверяваното лице без възражения. Въз основа на тези констатации, органът е издал процесната Заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да уважи жалбата срещу въпросната Заповед, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, описана по-горе. От правна страна, решаващият съд е установил, че Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при липса на конкретни мотиви относно срока на мярката, което възпрепятства проверката за съответствие на административния акт с материалните разпоредби и законовата цел, в преследване на която се издава той. Съдът е приел, че органът, обосновавайки продължителността на срока, неправилно е посочил наказателно постановление, чрез което търговецът вече е бил санкциониран, тъй като същото е за друго нарушение, различно от установеното в процесния случай. Съдът е посочил и че наличието на работещо фискално устройство в обекта обезсмисля наложената ПАМ, тъй като търговецът не се нуждае от време да приведе дейността си в изисквания от закона порядък. Според решаващия съд принудителната административна мярка "запечатване на обект и ограничаване достъпа до него" не е в състояние да постигне регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, тъй като е посочено, че възпиращото действие не е функция на административната принуда, а на системата от санкции. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба № Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, което означава, че при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ (Заповедта), следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. В тази връзка, както твърди и касаторът, Заповедта в частта за определяне размера на срока съдържа конкретни мотиви, които органът е взел под внимание, за да наложи процесната ПАМ за определения срок. Такива са установяване на извършено нарушение (неиздаване на фискален бон), установена разлика между разчетена касова наличност и фактическа парична наличност, както и задължения на дружеството към бюджета. За да обоснове необходимостта от налагане на ПАМ, пред първоинстанционния съд е представено и наказателно постановление за предишно нарушение на търговеца, макар и за различно деяние. Действително, както е приел и първоинстанционният съд, това постановление не е част от процедурата по издаване на процесния административен акт, но не могат да бъдат споделени изводите на решаващия съд, че то е без всякакво значение за решаване на процесния спор. Със сигурност това доказателство е в подкрепа на извода за трайно незачитане на установения ред за отчитане на продажбите в брой от страна на търговеца. Спазването на фискалната дисциплина се състои от широк кръг задължения, възложени в тежест на субектите, неспазването на някои от които може да води до загуби за бюджета. В този смисъл дали търговецът не издава касова бележка за реализирана продажба, което без съмнение води до неотразяване на приходи, както е в процесния случай, или не документира служебно изведени суми, за което му е съставено предишно наказателно постановление, като това не води до накърняване интереса на фиска, е без значение, тъй като и в двата случая става въпрос за неспазване на установения ред и начин за отчитане и регистриране на касовите операции в търговския обект. На следващо място, относно съответствието на целта на Заповедта за налагане на ПАМ с целта на закона, не могат да бъдат споделени основните мотиви на първоинстанционния съд в тази посока, като оплакванията на касатора са основателни. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга- с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред АС административен акт, в производството, по издаването на който е установено, видно от констатираната в обекта касова разлика (за която не е дадено никакво обяснение), че освен при контролната покупка търговецът и в други случаи не отчита извършените продажби с издаване на касов бон от регистрираното ФУ. Първоинстанционният съд не посочва каква различна от законовата цел, според него, преследва административният акт. Мотивите му са насочени предимно към това, че самата предвидена в ЗДДС ПАМ обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН – преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези мотиви не представляват мотиви за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовата цел с това нормативно средство. Процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК