Решение № 13777 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2018 г.

Решение № 13777 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено решение № 70/07.03.2018 г. по адм. д. № 348/2017 г. на Великотърновския административен съд в частта, с което е отменен РА № Р-04000416001925-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 1088 лв. По съображения в писмен отговор моли решението в обжалваната част от ревизираното лице да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1632 лв за касационната инстанция. Втора касационната жалба е подадена от Р. Р., действащ като ЕТ"Р. Русанов – Валенсия", против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния процесуалния закон. Моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. По жалбата на първия касатор поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000416001925-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която са намалени декларираните данъчни загуби за приспадане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. 449, 93 лв с 212, 01 лв лихви. Със същото решение съдът е изменил РА в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. като е определил данък в размер 9692, 51 лв със 7667, 82 лв лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В частта от РА, с която са определени данъчни задължения с лихви по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Доводите за неправилна преценка на свидетелските показания на брата и братовчеда на ревизираното лице не са основателни. Разпитани като свидетели, те са дали непротиворечиви и убедителни показания, потвърдили са писмените доказателства за предоставени суми в заем на ревизираното лице, имали са възможност да предоставят сумите и съдът като е кредитирал показанията им като достоверни, не е допуснал съществено процесуално нарушение. Обосновано съдът е приел, че не е доказано извършено дарение от родителите на ревизираното лице в размер 70 000 лв, предоставени заеми от свидетелите Унков и Иванов поради недоказана разполагаемост със сумите от дарителите и заемодателите. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА за 2009 г., 2010 г. и 2012 г. Правилни са изводите на съда относно размера на задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и отмяна на РА в частта за определеното задължение с лихви на това основание за 2011 г. поради изменение на установения недостиг на парични средства в паричния поток за 2008 г. и превишение на приходите над разходите за 2011 г. Доводите за неправилно ползвани данни за разходите на домакинствата по статистиката на НСИ и разходи за дневни за командировки в чужбина за пътуванията в Гърция на ревизираното лице не са основателни, след като не са представени документи за действително направените разходи и предвид чл. 122, ал. 2, т. 16 и ал. 4 от ДОПК, които позволяват органът по приходите да определи данъчната основа като ползва други подходящи доказателства и начин на изчисление. В частта по жалбата против РА в частта, с която са определени по-малък размер загуби на едноличния търговец по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК съдът е приел, че не е доказан механизма на доставките от "Инчип 97"ООД и "Табак логистик груп С."ООД на цигари и ваучери, фактурите за които не са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице. В РА е прието, че фактурите на двамата доставчици са осчетоводени от тях, както и плащания в брой, за които са издадени фискални бонове, транспорта е извършен от доставчиците като стоките са доставяни в обекта на ревизираното лице, не са налични, поради което е прието, че са продадени и са укрити приходите от продажбите, намалени с разходите по доставката на стоките. С така определените укрити приходи е увеличен финансовия резултат и е определен размер на загубите за трите години, различен от декларирания от ревизираното лице. Съдът не е обсъдил представите 10 бр фискални бонове от "Табак логистик груп С."ООД, съдържащи данните от фактурите за доставката на цигарите, подписани от ревизираното лице за получател. Не е обсъдил представените пътни листове, списък на посетените по този пътен лист обекти и фактури към всеки от тях за извършените доставки от "Инчип 97"ООД, представените от последната фирма доказателства за счетоводно отразяване на фактурираните доставки по сметки 411, 501, 453/2 и 702, от които е видно, че в счетоводството на доставчика е отразена доставката, плащането по нея и начислен данък по ЗДДС. Д. процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило крайният правилен извод на съда. Предвид идентичността на патримониума на физическото лице и на едноличния търговец на същото физическо лице, не може да се облагат едни и същи укрити приходи два пъти – един път като укрити приходи на едноличния търговец по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и втори път като доход с неустановен произход на физическото лице – по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както е прието в РА в случая. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид резултата по касационните жалби разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,