Решение № 330 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 774/2013 г.
ВАСIII отделение13.01.2014 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на кмета на община Бургас срещу решение № 1704 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 1270 от 2012 г. на Административния съд - Бургас, в частта му, с която се отменя ПАМ, постановена на 07.05.2012 г. от главен специалист в отдел "Общофункционален контрол" към дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при община Бургас. ПРЕКРАТЯВА производството по адм дело № 774 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1704 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 1270 от 2012 г. на Административния съд - Бургас, в останалата му част. ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Даниела Красимирова Петрова от гр. Бургас сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Решението в частта му, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред 5-членен състав на Върховния административен съд. В останалата му част решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 330 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 774/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Бургас срещу решение № 1704 от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1270 от 2012 г. от Административния съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Даниела Красимирова Петрова от гр. Бургас в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът главен специалист в отдел "Общофункционален контрол", дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" (УКОРС) при община Бургас, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба на кмета на община Бургас за недопустима в частта, с която се обжалва решението относно отменената принудителна административна мярка (ПАМ). Кметът на община Бургас не е ответник по жалбата срещу ПАМ, следователно не е страна в съдебното производство, поради което и на основание чл. 215, т. 1 от АПК касационната му жалба срещу тази част от съдебното решение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество - е неоснователна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отменил наложената от главен специалист в отдел "Общофункционален контрол", дирекция УКОРС при община Бургас, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" лек автомобил марка "Алфа-Ромео 166" с рег. № А 6633 ВК, наложена на 07.05.2012 г. в гр. Бургас, ул. "Княз Борис I" № 33, по отношение на Даниела Красимирова Петрова, като незаконосъобразна и е осъдил община Бургас да заплати на Даниела Красимирова Петрова сумата от 59,60 лв. ведно със законната лихва, считано от 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща претърпени имуществени вреди - заплатена такса в полза на община Бургас за освобождаване на лек автомобил марка "Алфа-Ромео 166" с рег. № 6633 ВК от паркинг - собственост на община Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че принудителната административна мярка е незаконосъобразно наложена, тъй като констатираното от административния орган нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП било съставомерно по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 1, респ. чл. 183, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и се санкционирало с административно наказание "глоба", но не било предвидено като основание за принудително преместване на неправилно паркиралото МПС по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Тоест така установеното нарушение имало друг фактически състав, който не можел да бъде квалифициран в нито една от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, поради което и не било годно да послужи като основание за налагане на ПАМ. Тези изводи на съда обосновавали и основателността на исковата претенция за заплащане на сумата 59,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплащането на тази сума за освобождаване на лекия автомобил от т. нар. "наказателен паркинг", стопанисван от общината. Налице били материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на претенцията. С оглед уважената претенция съдът е приел за основателен и предявения акцесорен иск за заплащане на лихва върху заплатената сума, считано от датата на увреждането - 07.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата. Решението в частта му, с която е била отменена като незаконосъобразно наложената ПАМ, като необжалвано е влязло в сила. Решението в частта му, с която община Бургас е осъдена да заплати обезщетение за причинени от незаконосъобразен административен акт вреди, е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай е била наложена ПАМ от оправомощено по силата на заповед № 1547 от 13.06.2008 г. на кмета на община Бургас лице при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в съставяне на актове за установяване на административни нарушения и налагане на ПАМ по реда на ЗДвП. Мярката е била отменена с обжалваното в настоящото производство решение. Същото, както вече беше отбелязано, не е било обжалвано от издателя на акта като единствено легитимиран да подава жалба срещу решение, с което е отменен издаден от него акт, поради което решението в тази му част е влязло в сила. Оттук следва изводът за отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги. От представените от ищцата писмени доказателства безспорно е установено, че същата е заплатила сумата 59,60 лв. по сметката на община Бургас - Общинско предприятие "Спортни имоти - паркинги и гаражи", за репатрирането на автомобила. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с принудителното преместване на МПС, като поради отмяната на акта, с който е наложена ПАМ, заплащането й се явява недължимо. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ, поради което и същата следва да се обезщети. Правилно съдът е приел, че следва да се уважи като основателна и предявената акцесорна претенция за заплащане на лихва върху заплатената сума, считано от датата на увреждането - 07.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата. По изложените съображения касационната жалба срещу решението в частта му, с която е отменена като незаконосъобразна наложената ПАМ, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските по делото са в тежест на касатора. Представени са доказателства за заплащане на сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по силата на сключен договор за правна защита и съдействие между Даниела Красимирова Петрова и адв. Добрина Илиева, изплатени изцяло и в брой. Разноските са своевременно поискани, поради което община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на Даниела Красимирова Петрова от гр. Бургас сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,