Решение № 15759 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2012 г.

Решение № 15759 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България против решение № 910 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 11442/2011 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е отменено решение № 674 от 02.12.2011 г. на зам. председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Мадар Радуан Казем, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да реши делото по същество като потвърди решението на зам. председателя на ДАБ. Ответникът Мадар Радуан Казем - редовно призован, се явява лично, оспорва касационната жалба, а по същество твърди, че поддържа съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил, по жалба на Мадар Радуан Казем, решение № 674 от 02.12.2011 г. на зам. председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е отхвърлил жалбата на Мадар Радуан Казем в останалата й част. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са налице данни за наличие на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - чужденецът в страната си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Личната бежанска история на чужденеца е приета за непротиворечива и последователна, предвид незначителните несъответствия в заявените обстоятелства по време на проведените интервюта. Съдът се позовава и на приложената по делото справка вх. № 5145/18.10.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", където се съобщава, че положението в Багдад е несигурно и непредсказуемо. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че пропускът на административния орган да изследва фактите, свързани с личното положение на молителя, представлява нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, поради което е отменил оспореното решение в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Едностранно са преценени доводите на жалбоподателя, без да се обърне внимание на това, дали са подкрепени от доказателства за тях или не. Несериозна е констатацията на съда, че твърденията на чужденеца звучат правдиво и достоверно, поради което постановеният отказ е в противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Следва да се отбележи, че заявената от Мадар Радуан Казем принадлежност към корпуса на "Федаините" като подполковник, която е и причината да напусне страната си по произход, не е подплатена от никакви доказателства. Видно от проведените интервюта и от отговорите на зададените контролни въпроси, познанията му за тази структурата са твърде повърхностни за човек, работил там в продължение на шест години. В бежанската си история Казем разказва за множество атентати, извършени по негов адрес, но въпреки това, предвид приложеният по делото амбулаторен лист, той е клинично здрав, а по тялото му няма следи от белези, вследствие на наранявания. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, както и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Въпреки че молбата за закрила на Мадар Радуан Казем е от януари 2011 г., при постановяване на съдебното решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Изхождайки от горепосочените факти е видно, че за Мадар Радуан Казем няма основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, тъй като не е бил принуден да напусне Ирак, като място на произход и там той не е бил изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Мадар Радуан Казем против отказа на зам. председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение