Решение № 127 от 5.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100178/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. срещу решение № 376 от 05.12.2022 г. по в.гр.д.№ 423 от 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е отменено решение № 200 от 30.03.2022 г. по гр.д. № 4521 от 2021 г. на Старозагорския районен съд, VI граждански състав и вместо него е постановено решение за признаване за установено на основание чл.23 СК по отношение на Д. П. Г., че Г. П. Н. е изключителен собственик на подробно индивидуализиран в решението апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.***, ап.***, с площ от 44, 69 кв.м., състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, заедно с прилежащо мазе № 14 с полезна площ от 4, 63 кв.м. и с 1, 159% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. С определение № 5178 от 13.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния правен въпрос: Следва ли въззивният съд при преценка, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства? В проведеното открито съдебно заседание касаторът Д. П. Г. не се явява, не изпраща представител, нито писмено становище по жалбата. Ответницата по жалбата Г. П. Н. в откритото съдебно заседание и в писмен отговор от 23.03.2023 г., лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото на ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения правен въпрос споделя горепосочената практика на ВКС, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно /без да е сезиран с такова оплакване/ да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: Съдът е бил сезиран с иск, предявен от Г. П. Н. срещу бившия й съпруг Д. П. Г. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е единствен собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.***, ап.***, с площ от 44, 69 кв.м., състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, заедно с прилежащо мазе № 14 с полезна площ от 4, 63 кв.м. и с 1, 159% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е твърдяла, че, въпреки че е придобито по време на брака, процесното жилище не станало съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи, тъй като целият кредит от 28.12.2017 г. за жилището бил изплатен от ищцата, а ответникът не е участвал в заплащането на цената на жилището /твърдял, че то е на съпругата му и той няма ангажимент към това жилище/. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за признаване за установено, че поради липса на принос от ответника, ищцата Г. Н. е изключителен собственик на процесния апартамент. С оглед твърденията в подадената срещу това решение въззивна жалба, с разпореждане № 318 от 13.07.2022 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал срок на ищцата да отстрани констатираните нередовности: да изложи фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, като уточни кога е придобит процесният имот, от кого, за каква сума и какъв е произходът на сумата. Предвид направеното от ищцата уточнение в молба от 29.07.2022 г., с определение № 1103 от 26.09.2022 г. въззивният съд е обявил на страните, че приема, че правната квалификация на предявения иск е по чл.23, ал.1 СК, а не по чл.21, ал.4 СК, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Със същото определение съдът е дал възможност на страните да вземат становище и да посочат доказателства за установяване на обстоятелствата съобразно новата правна квалификация. С въззивното решение съдът е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил ново решение за уважаване на иск с правно основание чл.23, ал.1 СК. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд и в противоречие със задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС: при приета нова правна квалификация на предявения иск, въззивният съд е пропуснал да даде указания на страните относно това кои са подлежащите на доказване факти по иска с правно основание чл.23, ал.1 СК и не е разпределил доказателствената тежест за доказването на тези факти. Поради това решението подлежи на отмяна, а на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши дължимите процесуални действия: да даде указания на страните кои са подлежащите на доказване факти по предявения иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, да разпредели доказателствената тежест за доказването на тези факти и да даде нова възможност на носещата доказателствената тежест страна, а и на насрещната страна да ангажират доказателства относно тези факти. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение