Решение № 4179 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна против решение 1561 от 24.11.2022 г., постановено по административно дело 1150/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отменено по жалба на Община Аксаково решение 86 от 29.04.2022 г., издадено от директора на РИОСВ Варна и решение 01 от 18.05.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с които директорът на РИОСВ Варна в производство по реда на § 60 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., е отказал да се разпореди преведените от Община Аксаково, но неусвоени обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. да се възстановят от РИОСВ Варна по сметка на оспорващата община; 2) върната преписката на директора на РИОСВ Варна за ново произнасяне по искането на кмета на Община Аксаково, обективирано в писмо изх. 32 00-114/05.04.2022 г., при което да бъдат съобразени указанията на съда по тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.; 3) осъдена РИОСВ Варна да заплати на Община Аксаково сумата от 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да се постанови друго по същество на спора, като му се присъдят направените разноски в съдебното производство. Ответникът по касация Община Аксаково, действаща чрез пълномощника И. Добрева (с юридическо образование и правоспособност), оспорва касационната жалба като неоснователна, моли решението на съда да се остави в сила като правилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на разноските на другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните. По делото е установено, че с решение 38.2 по протокол 38/31.03.2022 г. Общински съвет - Аксаково е дал съгласие за възстановяване от РИОСВ - Варна на преведените и неусвоени отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за 2021 г. да се разходват за финансиране на дейностите по чистота и управление на отпадъците, вкл. и за необходимите такива с характер на капиталови вложения. Решение по подобен въпрос органът на местна власт не е приемал през 2021 г. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на Община Аксаково с писмо от 05.04.2021 г. е поискал от директора на РИОСВ Варна възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и по чл. 64, ал. 1 от ЗУО за 2021 г. по сметка на общината. Кметът се е позовал на § 60 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.). С оспореното пред Варненския административен съд решение 86/29.04.2022 г., очевидна фактическа грешка в което е поправена с решение 01 от 18.05.2022 г. (така второто се е насложило върху първото и двете представляват едно цяло), директорът на РИОСВ Варна е отказал да са разпореди преведените от Община Аксаково, но неусвоени обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. да се възстановят от РИОСВ Варна по сметка на общината. Позовал се е на това, че решението на общинския съвет е прието през 2022 г. и не може да се отнася за натрупани средства през 2021 г. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал теза за материална незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на РИОСВ Варна поради неправилно тълкуване и прилагане от органа на разпоредбите на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК в приложимата за казуса редакция, довело до неоснователен отказ за възстановяване на процесните средства. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Община Аксаково срещу процесното решение на директора на РИОСВ Варна, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Варненския административен съд съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Касаторовите възражения са неоснователни. Фактът, че в рамките на 2021 г. Общински съвет - Аксаково не е гласувал решение за възстановяване на средствата по § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) не води до извод, че правото да се поиска връщане на тези средства е преклудирано. С § 8 от Закон за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ., бр. 17 от 01.03.2022 г.) в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в преходните и заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с които в § 60, ал. 2 е създадено изречение второ. По този начин законодателят е разрешил на общините да използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през 2021 г., като им е предоставил и допълнителна възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 г. по сметката на РИОСВ, да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г., ако е взето решение на общинския съвет. Отчитайки съдържанието на новата редакция на § 60 първоинстанционният съд обосновано е приел, че решение за възстановяване на средствата няма как да бъде взето през 2021 г., каквито са мотивите за отказ на административния орган. Изменената разпоредба е влязла в сила на 01.03.2022 г. с придадено обратно действие от 01.01.2022 г., а общинският съвет на Община Аксаково е реализирал разписаните му правомощия в предвидения в нея срок до 30.04.2022 г. От изложеното следва, че изричният отказ на директора на РИОСВ - Варна за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на Община Аксаково е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган е нямал право на избор или на свободна преценка дали да върне тези средства или не, а е бил длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В същия смисъл е постановеното по идентичен казус от друг тричленен състав на ВАС, VІ отд., решение 3134/24.03.2023 г. по адм. дело 8328/2022 г. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Варна за незаконосъобразност на процесния акт. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания на касатора неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника по касация, като на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ РИОСВ - Варна се осъди да заплати на Община Аксаково юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,