Решение № 1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г.

Решение № 1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 1142/6.06.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1921/2015 г. С него се отменя решение № 1040-15-12 от 6.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане № 151-00-2230-5 от 15.05.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ П. за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 27.02.2014 г. до 26.08.2014 г. в размер на 12.60 лева дневно, по подадено от С. А. С. заявление вх. № 151-00-2230/6.03.2014 г. и изпратена преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. А. С. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. А. С. срещу цитираното решение, оставящо в сила разпореждане, с което се отпуска обезщетение за безработица в размер на 12.60 лева дневно на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. Съдът е установил от доказателствата по делото, че през периода 7.12.2011 г. до 9.02.2014 г. С. е работил в К. В., а за периода от 11.02.2014 г. до 26.02.2014 г. е работил в България по трудово правоотношение с "Н. М." ООД и съответно бил осигуряван, като правоотношението му с този работодател е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 27.02.2014 г. Спорът по делото е правен и се отнася до размера на паричното обезщетение, като съдът е приел, че при изчисляване на размера на обезщетението следва да се има предвид и размера на получаваното възнаграждение в К. В., съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/3/2004 г. Административният орган в издадените актове е обсъдил приложението и приложил разпоредбите на Регламент ЕО 883/2004 г. като е счел, че това приложение се изразява в това, размера на обезщетението да се основава на дохода, получен по последната месторабота, която в случая е в България. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. След присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало законодателството на друга държава членка. При така цитираната уредба на регламента, пряко приложим към настоящия спор следва правния извод, че относно размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния доход в България. Този осигурителен доход е взет предвид в обжалваното решение и размерът на обезщетението е правилно определен според него. Доводите, че следва да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период във всички държави при определяне размер на обезщетението не намира опора в цитираните приложими към случая материални норми на регламента. Тези доводи, справедливи от социална страна за адекватност на размера на обезщетението на осигурителния доход, са в пряко противоречие с нормите на европейското право, поради което не обосновават отменително основание по чл. 146 АПК. В този смисъл е и решение № 13580 от 9.11.2017 г. на ВАС шесто отделение по адм. дело № 10996/2016 г. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което оспорването по жалба на С. А. С. с адрес в гр. П. срещу решение № 1040-15-12 от 6.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ П. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за явяването на такъв пред Административен съд П. в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като такова искане е неоснователно за настоящата инстанция, в която се установява, че няма извършване на процесуални действия от юрисконсулт. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение