Решение № 1795 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4708/2023 г.

от 19.04.2019 год. на директора на РИОСВ Стара Загора е посочено, че намерението за използване на свободния обем на Клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа не е "инвестиционно предложение" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и не е необходимо извършване на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, оценка на съвместимостта и издаване на решение. Експлоатацията на Регионалното депо е разрешена с Комплексно разрешително 225-Н0/2008 г. и с оглед планираните промени, изрично е посочено, че е необходимо да бъдат уведомени МОСВ и ИАОС. С писмо изх. 08-00-393 от 27.05.2019 год. министърът на околната среда и водите е посочено, че съгласно описанието в представената от общината информация с обхват и съдържание на Приложение 5 от Наредбата за издаване на КР, планираната промяна е свързана с увеличаване на капацитета на Клетка 1 на Регионалното депо от 227 357 тона на 663 190 тона, тъй като съобразно одобрения проект за изграждането на клетката максималният ѝ обем е 538 366 куб. м, което може да позволи депонирането на общо 663 190 тона отпадъци; изграждането на Клетка 2 е предвидено да започне след запълване на Клетка 1, с оглед на което общият капацитет на депото, включващо Клетка 1 и Клетка 2, ще се увеличи от 396 357 тона на 832 190 тона, или с 435 833 тона спрямо разрешения в КР капацитет. Това увеличение само по себе си надхвърля ограничителния праг по т. 5.4 от Приложение 4 от ЗООС от 25 000 тона, поради което представлява "съществена промяна" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗООС. За разрешаването на тази промяна е необходимо издаването на ново КР съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗООС, като за целта следва операторът община Ямбол да подаде заявление за издаване на КР в Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). В изпълнение на дадените указания община Ямбол е изпратила до изпълнителния директор на ИАОС при МОСВ писмо рег. 2801-13118/15.07.2019 год. със заявление за издаване на Комплексно разрешително на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа с оператор община Ямбол. С писмо изх. КР-118/17.01.2020 год. изпълнителният директор на ИАОС при МОСВ поискал писмени становища от директора на РИОСВ Стара Загора и директора на БД "Източнобеломорски район" по отношение на подаденото заявление. С писмо изх. КР-118/17.01.2020 год. Изпълнителна агенция по околна среда е предоставила заявлението на електронен носител в съответната община по местонахождението на инсталацията община Ямбол. С писмо вх. 654/28.01.2020 год. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е изразил становище, че заявлението отговаря на изискванията на Приложение 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и е определен екип за участие в предстоящата проверка на място на производствената площадка. С писмо изх. РД-05-353(1)/04.02.2020 год. директорът на РИОСВ - Стара Загора е дал заключение, съгласно което заявлението отговаря на изискванията на Приложение 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, като е посочено в допълненото заявление да се включат резултати от извършено математическо моделиране на замърсяването на атмосферния въздух от емитираните замърсители, както и да се приложат създадените от използвания софтуерен продукт файлове. Да се попълни и приложи в заявлението Таблица 5.4.1 от Приложение 1. На следващо място е посочено предвиденото приемане на опасни отпадъци с кодове: 16 01 11* - спирачни накладки, съдържащи азбест; 17 06 01* - изолационни материали, съдържащи азбест и 17 06 05* - строителни материали, съдържащи азбест, за обезвреждане в депото, не отговаря на класа на същото, което е за неопасни отпадъци. Определен е и екип за участие в предстоящата проверка на място на производствената площадка. С писмо изх. КР-779/30.03.2020 год. на изпълнителния директор на ИАОС е уведомена община Ямбол, че е необходимо подаденото заявление да бъде допълнено с информация съгласно дадените с писмото указания. В изпълнение на дадените указания с писмо рег. 2801-07155/07.04.2020 год. от община Ямбол е представено допълнително заявление за издаване на Комплексно разрешително по реда на чл. 122а, ал. 3 от ЗООС. С писмо изх. КР-1121/14.05.2020 год. на изпълнителния директор на ИАОС са уведомени кмета на община Ямбол, директора на дирекция ЕООВОСПЗ при МОСВ, директора на РИОСВ - Стара Загора и директора на БД "Източнобеломорски район", че е започната процедура по издаване на ново Комплексно разрешително на община Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Обявление за процедурата и условията за достъп по чл. 122а, ал. 5 ЗООС до заявлението се публикувани на интернет страницата на община Ямбол на 15.05.2020 год. съгласно обявление рег. 0175/15.05.2020 год. В ИАОС е постъпило становище от Сдружение "Движение с екологична насоченост" вх. КР-4042/15.06.2020 год. по отношение на заявлението на община Ямбол за издаване на ново КР ведно със становище на кмета на с. Дражево от 09.10.2018 год., становище на арх. Л. Пеловски, становище на проф. д-р М. Златева, подписка на жители на гр. Ямбол, жалба с подписка на жители на с. Дражево, становище от Екологично движение "За Земята" и други доказателства. С писмо рег. ЕО-Я-1082/19.06.2020 год. община Ямбол уведомила изпълнителния директор на ИАОС, че в законоустановения едномесечен срок за открит обществен достъп до документацията, съдържаща се в заявлението за издаване на ново комплексно разрешително, в общинската администрация са постъпили становища от кмета на с. Дражево и Сдружение "Движение с екологична насоченост". С писмо изх. КР-3092/17.12.2020 год. на изпълнителния директор на ИАОС до директора на РИОСВ Стара Загора и директора на БД "Източнобеломорски район" били изпратени проекти на комплексно разрешително и техническа оценка на община Ямбол за Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа като е предоставен срок за становища по същите. С писмо изх. РД-05-353(5)/29.12.2020 год. на директора на РИОСВ Стара Загора било изразено становище, че проектът на КР отговаря по съдържание и норма на изискванията на Приложение 3 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и съответната Методика, а поставените условия в проекта съответстват на изискванията на нормативната уредба по околна среда. На 30.12.2020 год. в ИАОС постъпило становище и от БД "Източнобеломорски район" вх. 7462/30.12.2020 год., в което било посочено в частта за повърхностни води, че е необходимо операторът да предвиди мерки за недопускане изтичане и заустване на отпадъчни води от ретензионния басейн на РДНО гр. Ямбол; да се предприемат действия за изолиране на възможността за смесване на повърхностни води с инфилтрат от РДНО - Ямбол, с цел нормалното функциониране на изградената система за отвеждане на повърхностните води под РДНО Ямбол до тяхното отвеждане в бетоновата канавка и отводнителния канал след съществуващото депо; да се предприемат действия за преустановяване на инцидентно дрениращите подземни води от РДНО Ямбол и тяхното смесване с повърхностните води в бетоновата канавка и отводнителния канал. По отношение на подземните води е посочено, че следва операторът да изготви и представи за съгласуване в БД "ИБР" план за собствен мониторинг на подземни води на площадката на РДНО - Ямбол, съобразен с предходно становище на БД "ИБР". По делото е представено писмо изх. ПО-03-60(1)/27.04.2022 год. на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в което е посочено, че в дирекцията е проведена съгласувателна процедура във връзка с издаване на оспореното решение на ИАОС. С писмото е представена административната преписка по извършената процедура. С писмо изх. КР-112/14.01.2021 год. на изпълнителния директор на ИАОС били дадени указания на община Ямбол да представи информация относно предприети мерки за недопускане изтичане и заустване на отпадъчни води от ретензионния басейн на РДНО Ямбол, както и да предостави еднозначна информация какви са методите за предварително третиране на приеманите отпадъци. В изпълнение на дадените указани до ИАОС било изпратено писмо рег. ЕО-Я- 111/19.01.2021 год. С писмо рег. ЕО-Я-142/21.01.2021 год. община Ямбол поискала на основание чл. 60 от АПК да бъде допуснато предварително изпълнение на Решение 225-Н1-И0-А0/2021 год. за издаване на Комплексно разрешително за дейността на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, с оператор община Ямбол. До изпълнителния директор на ИАОС е изготвен доклад от директор на дирекция "Разрешителни режими" към ИАОС, в който е дадено заключение за издаване на решение за издаване на Комплексно разрешително за дейността на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, с оператор община Ямбол. Направено е и предложение за допускане на предварително изпълнение на същото. Въз основа на проведената процедура, изпълнителният директор на ИАОС издал оспореното пред първата инстанция Решение 225-Н1-ИО-А0/08.02.2021 год., с което на основание чл. 120, ал. 1 предложение първо, вр.чл. 117, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 11, ал. 1, предложение второ от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни е издадено Комплексно разрешително на община Ямбол, касаещо депо за отпадъци с местоположение - площадка в имот ПИ 000208 и 000209, в землището на с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол и ПИ 000312 и 000313 в землището на с. Дражево, обл. Ямбол, рег. 225-Н1/2021 год. с оператор община Ямбол за експлоатация на следната инсталация и съоръжения: "Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в община Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа- т. 5.4 от Приложение 3 на ЗООС, включващо: 1.1. Клетка 1; 1.2 Клетка 2. С решението е допуснато и предварително изпълнение на същото на основание чл. 60 от АПК. Община Ямбол е възложила изготвяне на становище за степента на запълване на Клетка 1 на РДНО Ямбол въз основа на актуално геодезично измерване, съгласно което към 15.06.2021 год. заетият обем от отпадъци и земни маси в клетка 1 възлиза на 353 484 куб. м., депонираните до тази дата количества отпадъци и земни маси възлизат на 435 206 т, oбемното тегло на депонираните преработени отпадъци и земни маси е 1.23 т./куб. м. Установено е още, че свободният обем на клетка 1 до достигане на проектните нива за депониране възлиза на 184 928 куб. м., а остатъчният капацитет за депониране на преработени отпадъци и земни маси за запръстяване възлиза на 227 984 т. Според заключението остатъчният период за запълване на клетка 1 след 15 юни 2021 г. е 2 години и 10 месеца, като степента на запълване на клетка 1 по отношение на проектните обеми за крайна конфигурация на отпадъчното тяло е 65.6%, а по отношение на разрешените количества в КР е 65.6%. Според експерта, изготвил становището, клетка 1 може да поеме разрешените количества отпадъци по КР при депониране на преработени отпадъци и допълнително уплътняване до обемно тегло 1.23 т/куб. м. до запълване на проектния обем на отпадъчното тяло за период 2 години и 10 месеца. Посочил е още, че очакваното допълнително уплътняване на отпадъчното тяло с течение на времето, поради протичащи консолидиращи процеси и слягане, благоприятства възможността за постигане и изпълнение на заложените в проекта и КР параметри. По делото е допусната комплексна съдебно-екологична и техническа експертиза, по която вещото лице Д. Стоянова дава заключение, че към 25.10.2022 год. обемът на депонираните отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа - клетка 1 е 453 921 куб.м; към 25.10.2022 год. обема на клетка 1 от РДНО от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа е 453 921 куб.м. Според заключението на вещото лице С. Николов с оспореното комплексно разрешително не се предвижда увеличение на тонажа на отпадъците, които ще се депонират, спрямо предвиденото в Решение СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015 год. на директора на РИОСВ Стара Загора. Към 25.10.2022 год. фактическото обемно тегло на депонираните в клетка 1 на регионалното депо отпадъци е 453 921 куб.м., което отговаря на 191 527, 8 т при предвиден капацитет на клетка 1 - 663 190 т. В открито съдебно заседание вещото лице Стоянова пояснява, че на базата на направеното геодезическо замерване не е достигнат максималния обем на клетка 1 на депото. Според вещото лице Николов включването на нови кодове отпадъци от бита в КР не представлява съществено изменение, поради факта, че тези кодове не се отнасят за опасни отпадъци, за които изрично се изисква изграждане на определен тип сметище, завод или инсталация, а когато се открият такива отпадъци те се съхраняват във временни депа съгласно заложени в самото комплексно разрешително параметри и мерки. С оглед така установеното от фактическа страна Административен съд Бургас е приел, че Решение 225-Н1-ИО-А0/08.02.2021 год. на Изпълнителния директор на ИАОС е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11 от НУРИКР, постановено е в изискуемата писмена форма, при спазване на установените реквизити в приложение 3 към чл. 9, ал. 1 от НУРИКР, в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е съобразено с приложимите материално правни разпоредби. Според съда компетентният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства в съответствие с чл. 35 АПК като във връзка с направените от съгласуващите институции препоръки, са изпълнени съответните указания за необходимите корекции и допълнителна информация, извършен е цялостен анализ на предоставената информация. Решаващият съд е счел за недопустимо преразглеждането на въпроса дали за издаване на оспореното КР е необходимо извършване на ОВОС, тъй като този въпрос е решен с окончателен съдебен акт - Решение 2279/10.03.2022 год. на ВАС по адм. д. 9957/2021 год. Съдът е счел, че Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1147 от 10.08.2018 год. не разглежда депонирането на отпадъци, което е обхванато от Директива 1999/31/ЕО на Съвета и в този смисъл липсва задължение КР да е съобразено с него. Съдът е преценил като неоснователни твърденията на жалбоподателите, че с оспореното КР към неопасните отпадъци, които се депонират, се прибавят и опасни отпадъци, като в тази връзка съдът е взел предвид и е обсъдил становището на РИОСВ Стара Загора, съдържащо се в писмо изх. КОС-01-211/27.01.2017 год. и становището на вещото лице Николов. Съдът е счел за неотносими към предмета на производството твърденията, че при издаване на КР изпълнителният директор на ИАОС не е отчел неспазването на закона и неизпълнението на дадените предписания от страна на община Ямбол, тъй като същите касаят експлоатацията на депото. Според съда не може да бъде споделен и доводът, че във връзка с издаването на КР РИОСВ Стара Загора е следвало да извърши проверка на място съгласно чл. 10, ал. 4 от НУРИКР. Във връзка с твърденията на жалбоподателите, че капацитетът на клетка 1 на депото е изчерпан, за изясняване на този въпрос съдът е възприел даденото от вещото лице Стоянова заключение, че към 25.10.2022 год. обемът на депонираните отпадъци е 453 921 куб. метра, което е под определения капацитет на клетка 1 - 538 366 куб.м и 663 190 т, което се потвърждава и от представеното по делото и неоспорено от страните експертно становище на степента на запълване на клетка 1. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателите, че целенасочено се използват различни мерни единици за депонирания отпадък, за да се въведат в заблуждение контролните органи и обществеността. В тази връзка съдът е съобразил Решение от 2 юни 2022 година по дело C43/21 на СЕС, както и установените по делото обстоятелства, че преди депонирането им отпадъците се измерват в тонове, а след депонирането им в куб.м. като отчитането на обема и теглото на депонирания отпадък се определя и от самия технологичен процес, при който сметосъбиращите машини подлежат на претегляне, след което отпадъците биват пресовани и депонирани, след което се измерват в кубични метри. В един кубичен метър обем може да се съдържа различен тонаж според плътността/обемното тегло на отделните видове отпадъци. Разликата между предвидения в комплексното разрешително капацитет и обем на депото и реалния капацитет на клетката се дължи на различието между депонираните отпадъци и вида на отпадъците, предвиден в проекта на депото и отчетен при определяне на капацитета на клетката в комплексното разрешително. От различното обемно тегло на видовете отпадъци произтичат различията между прогнозните данни и действително установените от експертите такива за обема и капацитета на клетката. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на свободен обем на клетка 1, което предполага възможността за депониране на по-голямо тегло отпадъци. Обсъдени са и наведените възражения за обезценяване на имота на жалбоподателя и причинения на него и семейството му стрес от началото на експлоатация на депото през 2016 год. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР на ЗООС комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Посочено е също така, че едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение 4. Съгласно чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения - чл. 117, ал. 2 от ЗООС. Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Дейността извършвана от община Ямбол като оператор на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, попада в т. 5.4 от Приложение 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС - депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т. за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т., с изключение на депата за инертни отпадъци. Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проведени са посочените в чл. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни етапи. Налице е надлежно сезиране с искане за издаване на КР, получени са становища по чл. 6, ал. 2 НУРИКР от РИОСВ Стара Загора и БД ИБР. В изпълнение на дадени от изпълнителния директор на ИАОС указания съгласно чл. 122а, ал. 2 ЗООС операторът е допълнил подаденото заявление за издаване на КР. Спазени са и разпоредбите на чл. 122а, ал. 5 ЗООС и чл. 7, ал. 3 ал. 5 НУРИКР, като на заинтересованите лица е осигурен при равнопоставеност достъп до заявлението. Изготвен е проект на КР, който е съгласуван с РИОСВ Стара Загора и БД ИБР, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 НУРИКР. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗООС и НУРИКР. Правилни са изводите на решаващия съд относно съответствие на оспорения пред него административен акт с разпоредбите на материалния закон. Съдът правилно е приел, че с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по адм. дело 9957/2021 год. на ВАС въпросът, досежно преценката на необходимостта от извършване на ОВОС, не може да бъде преразглеждан. С посоченото съдебно решение е отхвърлена подадената жалба срещу писмо изх. РД-05-826/6/ от 19.04.2019 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора, с което е уведомена община Ямбол, че намерението ѝ за използване на свободния обем на клетка 1 на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Странджа не представлява "инвестиционно предложение" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС и че не е необходимо извършване на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, оценка на съвместимостта и издаване на решение. Следва да се посочи, че понятието съществена промяна е относимо към производството по издаване на комплексно разрешително, представляваща уредено в различна глава на ЗООС самостоятелно административно производство, различно от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, част от която е преценяването на необходимостта от ОВОС. Освен това, с оглед част от мотивите на първата инстанция е необходимо да се посочи, в АПК и ГПК не съществува правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато след постановяването му е издадено решение на Съда на Европейския съюз, в което е дадено друго тълкуване на материална разпоредба, различно от тълкуването, дадено във вече влязлото в законна сила съдебно решение. Във връзка с инвокираните в касационната жалба доводи за тенденция в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ принципът на сила на пресъдено нещо да не се абсолютизира трябва да се вземе предвид, че в практиката си Върховния административен път многократно е посочвал, че още в мотивите на решение от 30.09.2003 год. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, Съдът на Европейския съюз е акцентирал на значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. С решение от 16.03.2006 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. Същата позиция се възприема от СЕС в решение от 29 юли 2019 г. по дело С-620/2017 и в мотивите на решение от 7 юли 2022 г. по дело С-261/21. Въпросите за валидността и законосъобразността на Решение по ОВОС 10-2/2002 г. са извън предмета на спора, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Първоинстанционният съд е основал правните си изводи на изготвената и приета по делото комплексна съдебно-екологична и техническа експертиза. Съгласно заключенията на вещите лица е установено на базата на извършено геодезическо заснемане, че максимално допустимият обем на клетка 1 на депото не е достигнат. Съгласно заключението на вещото лице Стоянова обемът на депонираните отпадъци в клетка 1 към 25.10.2022 год. е 453 921 куб.м. Посоченият обем на депонираните отпадъци към 25.10.2022 год. е под капацитета на клетката съгласно КР 225-Н1/2021 год., който е 538 366 куб.м., съответно 663 190 т. В решение СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015 год. на директора на РИОСВ Стара Загора също е посочен идентичен обем на клетка 1 - 538 366 куб.м. В приложените по делото експертни становища от 2018 год. и 2021 год. за степента на запълване на клетка 1 е посочено, че в одобреният през 2008 год. работен проект на регионалното депо на РСУО в регион Ямбол за клетка 1 също е посочен капацитет 538 366 куб.м. Видно от становището на вещото лице Николов тонажът на отпадъците не е увеличен спрямо решение СЗ-66-ПР/2015 от 03.07.2015 год. на директора на РИОСВ Стара Загора, а в съдебно заседание експертът е заявил, че установеното количество отпадъци не надвишава заложеното в комплексното разрешително. Тези изводи се подкрепят и от изготвеното от експертно становище от юли 2021 год. относно свободния обем в клетка 1 на депото за неопасни отпадъци. Вещото лице Николов в изготвената експертиза и в съдебно заседание е направило изводи и е дало разяснения, относно изчисляване на обемното тегло на отпадъците и капацитета на клетката по отношение на обем и тонаж. В тази връзка първостепенният съд, вземайки предвид заключенията по съдебната експертиза и дадените от вещите лица пояснения в открито съдебно заседание проведено на 31.01.2023 год. е изложил подробни мотиви досежно причините за използването на различни мерни единици тонове и кубични метри и за разликите между предвидения в КР капацитет и обем на депото и реалния капацитет на клетката. Установено е, че разликите произтичат от различния вид на депонираните отпадъци и предвидените в проекта на депото и различното обемно тегло на отпадъците. В допълнение следва да се посочи, че още в изготвения окончателен доклад за ОВОС от 2002 год. при определяне на капацитета също е използвана мерната единица кубичен метър. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвените експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателите е изразено становище за неприемане на експертизата, но не е направено искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза и не са представени доказателства, опровергаващи направените констатации. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателите досежно включването с КР към неопасните отпадъци на опасни отпадъци. Във връзка с релевираните в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че още с издаденото КР 225-Н0/2008 год. съгласно условие 11.2.8. от същото, на притежателя на разрешителното е разрешено на територията на площадката да приема с цел тяхното обезвреждане описаните с код и наименование отпадъци, включително посочените в касационната жалба опасни отпадъци при спазване на предвидените в КР условия. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него административен акт основан на доказателствата по делото и заключението на комплексната съдебно-екологична и техническа експертиза е правилен и обоснован. Съдебното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направените искания от ответниците по касация за присъждане на съдебни разноски за адвокат и съответно за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да се осъдят касаторите Сдружение "Движение с екологична насоченост" [ЕИК] и Д. Димитров да заплатят претендираните от ответниците съдебни разноски. Възражението на касаторите за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, поради което същото следва да бъде редуцирано до размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лева с включен ДДС. Претендираното от процесуалния представител на ответника по касация изпълнителен директор на ИАОС юрисконсултско вънаграждение в размер на 600 лева е извън законоворегламентираните граници от 100 до 240 лева съгласно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед посоченото и предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита касаторите следва да заплатят на Изпълнителна агенция по околна среда разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.