Решение № 5251 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2009 г.

Решение № 5251 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Тянка Славова Филипова, Димитър Василев Димитров и Румен Василев Димитров против Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на части от имоти № 04128.015.051 и № 04128.081.006, с. Бисер, Община Харманли, за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив- Свиленград- Турска граница и оптимизиране на трасето. Искат увеличаване на определеното обезщетение, защото е занижено. Ответната страна Министерският съвет на РБ оспорва жалбата чрез процесуалния представител юрисконсулт Милошева. Заинтересованите лица МФ, МТИТС, МРРБ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 857/30.12.2008 г. е обн. ДВ, бр. 5/20.01.2009 г. намира подадената на 5.02.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С РМС № 857/30.12.2008 г., ДВ бр. 5/20.01.2009 г. са отчуждени от наследодателя на жалбоподателите 862 кв. м. земеделска земя, представляващи имот № 04128.015.051 в м."Юреня" - лозе, с определено обезщетение от 478 лева и 910 кв. м. от имот № 04129.081.006 целия от 1,582 дка, м."Юреня", с определено обезщетение от 460 лева. Възлагането на оценката е станало с договор № 2718/21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото са представени експертни оценки изготвени от независим оценител на 30.07.2007 г., от които е видно, че същите са изготвени по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Спас Милчев, което дава заключение, че предвид липсата на вписани сделки със сходни имоти в землището на с. Бисер в периода на изследване от 21.07.2007 до 21.07.2008 г., е извършил проверка на оценките на независимия експерт по наредбата. Дава заключение, че оценяването е извършено при спазване на методологията определена в подзаконовия нормативен акт. Като втори вариант представя заключение за оценка на обезщетението, но е взел пазарни свидетелства за имоти в друго землище - на гр. Харманли. Няма оспорване на експертизата от страна на жалбоподателите, същите не твърдят в жалбата, че има насаждения - лозе, поради което експертизата е приета от съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, което в случая е направено. Не следва да се взема предвид вторият вариант от експертизата, тъй като имотите не се намират в землището на гр. Харманли. Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение