Решение № 11464 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. - кмета на Община Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрк. К. Тошева, срещу Решение 561/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 206/2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед 4152/05.12.2022г. на зам. - кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас, с която на основание чл.135, ал.З ЗУТ, е отказано да бъде дадено разрешение за изработване на изменение Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ VII-8 в кв.21 по плана на кв. Крайморие, гр.Бургас /ПИ с идентификатор 07079.30.71 по КККР на гр.Бургас/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на направените в производството разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатсткото възнаграждение от ответната страна. Ответниците В. Тодоров, С. Илиев, Р. Бозукова, Д. Димитрова и Р. Бонева в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Гайдарова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на В. Тодоров, С. Илиев, Р. Бозукова, Д. Димитрова и Р. Бонева, против Заповед 4152/05.12.2022г., издадена от зам. - кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, с която на основание чл.135, ал.3 ЗУТ, е отказано да бъде дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VII-8 в кв.21 по плана на кв. Крайморие, гр.Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.30.71 по КККР на гр.Бургас. Административният съд е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката за ново произнасяне. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че в конкретния случай се касае за поискано разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, като жалбоподателите са представили всички изискуеми от закона документи. Макар на този етап да не е задължително изискуем, жалбоподателите са представили и нотариално заверен предварителен договор за доброволна делба на съсобственият им поземлен имот- УПИ VII-8 в кв. 21 по ПУП-ПРЗ на кв. Крайморие, с който са заявили и изричното си съгласие с поисканото изменение, с оглед изискването на чл.15, ал.З от ЗУТ. Посочено е обаче, че предложеното изменение не противоречи нито на предвижданията на действащия ПУП и ОУП, нито на правилата и нормите по устройство на територията, за което са изложени подробни мотиви. Съдът е счел, че като е приел обратното административният орган е издал материално-правно незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като кръга на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широкообхватен. Обоснован е изводът на административният съд, че заявеното искане от В. Тодоров, С. Илиев, Р. Бозукова, Д. Димитрова и Р. Бонева не е за разрешение за изработване на проект за ПУП, не е и за одобрение на изменение на ПУП, а е за разрешение /допускане/ за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП-ПРЗ по реда на чл. 16 ЗУТ с Решение 32/13.04.2009 г. на Общински съвет Бургас, в сила от 15.05.2009 г. Безспорно е по делото обстоятелството, че заявителите са от кръга на лицата по чл.131 ЗУТ, видно от приложения нот.акт и скица, т.е. налице са изискванията на ал.1 на чл.135 ЗУТ. Както беше посочено по-горе, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл.131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността й обстоятелства са изложени, но същите не се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователен е релевираният довод, че допускане на изменения на подробния устройствен план, ще постави общината в невъзможност да изпълни последващите си задължения за изграждане, стопанисване на довеждащата техническа инфраструктура. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.5 ЗУТ, когато при разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица за новообразуваните от него имоти не може да се осигури при условията на ал. 4, с проекта за изменение на подробния устройствен план се предвижда прокарване на задънена улица в границите на разделяния и новообразуваните от него имоти. В тези случаи общината придобива собствеността върху задънената улица с влизането в сила на плана. Следователно, за предложената с мотивираното предложение задънена улица не е необходимо провеждането на отчуждително производство, тъй като общината ще придобие собствеността върху улицата с влизане в сила на плана. Неоснователен е и доводът за противоречие на предложеното изменение с предвижданията на действащия ПУП и ОУП, както и на правилата и нормите по устройство на територията. Съдът въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ, е извел правилен извод, че фактите въз основа на които е издадена оспорената заповед не са доказани и предложеното от жалбоподателите в първоинстанционното производство изменение на ПУП не противоречи нито на предвижданията на действащия ПУП и ОУП, нито на правилата и нормите по устройство на територията. Видно от заключението на вещото лице е, че предложеното изменение на ПУП-ПРЗ изцяло съответства на предвижданията на ОУП и ПУП, тъй като са съобразени, предвидените с тези планове параметри за застрояване и отреждането на четирите новопроектирани УПИ. Спазени са и изискванията за минимални размери за лице и повърхност въведени с нормата на чл.19, ал.1, т. 1 ЗУТ. Тупиковата улица е предвидена с оглед разпоредбите на чл.81, ал.1 и 5 от ЗУТ. В случая е предвидено, че тупиковата улица обслужва четири имота, като същата е с ширина 3,50 м. и дължина 87 м., следователно е съобразена с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Тъй като дължината на предвидената улица е под 100 м. не е необходимо в края да завършва с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. Вещото лице посочва и, че минимален радиус на завоя на тупика има и такъв е предвиден. Този минимален радиус проектантът го е дал 5 метра и този минимален радиус за този тупик, клас на улицата, е в норматива, който определя Наредба РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. на МРРБ, като за обръщане на автомобилите могат да се използват подстъпите, които обслужват отделните поземлени имоти или да бъдат изпълнени обръщачи - тип потъващи колчета - боларди. Отделно от това, вещото лице е категорично, че предвидената улица - тупик увеличава техническата и транспортна инфраструктура за обслужването на процесната територия от една страна, но от друга страна с оглед запазените градоустройствени показатели за новообразуваните имоти се намалява възможното РЗП, респ. броят на СОС; увеличават се и лицето към улица на бъдещите сгради, т.е. посочените промени демонстрират възможностите за по добри архитектурни решения и по висок комфорт за бъдещите обитатели. Посочва и че с тупиковата улица не се създава никакво затруднение за транспортно обслужване на територията. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, но само в полза на С. Илиев, който единствен и самостоятелно е направил тези разноски, видно от представения договор за правна помощ /л.20/ и молба от адв. Гайдарова със списък на разноските /л.21/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,