Решение № 2246 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2014 г.

Решение № 2246 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"/АПИ/ - София, против Решение № 14/2.04.2014 г., постановено по а. д. № 27/2014 г. по описа на Административен съд - Русе. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АС - Русе е отменил като незаконосъобразна Заповед № Чр-Рс-3/21.12.2013 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Минчо Петров Минчев от гр. Русе. Недоволен от решението, председателят го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се потвърди Заповед № Чр-Рс-3/21.12.2013 г. Ответната страна - Минчо Минчев, чрез процесуалния си представител - адв. Иванова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АС-Русе. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е за неправилно тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Според касатора, съда не е изследвал относимите към спора редакции на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, поради което е формирал погрешни правни изводи. В Кодекса за социално осигуряване има уредени няколко вида пенсии: такива за осигурителен стаж и възраст (чл. 68), пенсии след упражняването на някои изчерпателно посочени професии: военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, по Закона за пощенските услуги, осигуряващите дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (чл. 69), балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (чл. 69а), пенсии за инвалидност (чл. 71 и сл.), наследствени пенсии (чл. 80 и сл.) и пенсии, несвързани с трудова дейност (чл. 85 и сл.). Всички те показват значителни различия в основанията, при които се отпускат. Също така в преходните и заключителни разпоредби на КСО е дадено право на определени лица, работили 10, респективно 15 години първа или втора категория труд, да се пенсионират при облекчени условия и по ниска възраст. Член 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при наличието на условията по чл. 68 от КСО, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Съставът на АС - Русе е изследвал, правилно дефинирал и разгледал необходимите нормативни изисквания за възникване на посоченото право на органа по назначаване и тяхното наличие в конкретния случай. Фактът, че законодателят в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е посочил наличието на условията само по чл. 68 от КСО, а не тези на някоя (или всички) от многобройните други норми (сочени по-горе), уреждащи различните видове пенсии обуславя по несъмнен начин, че тълкуването направено в касационната жалба на нормата е неправилно, а изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. В случая се касае за държавен служител, придобил и упражнил правото си на пенсия преди възникването на служебното правоотношение, за когото трябва да са налице условията на чл. 68 от КСО (т.е. за осигурителен стаж и възраст), а не въобще за придобиване на право на пенсия. Ако законодателят е имал в предвид право на органа по назначаване във вида, в който то се възприема от касатора, то в нормата не би било необходимо посочването на една единствена правна норма - чл. 68 КСО - логично е изписване само на придобито и упражнено право на пенсия би било достатъчно. Но законът категорично сочи, че правото възниква при настъпване единствено на условията на чл. 68 КСО. И след като Минчев към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 21.12.2013 г. /роден през 1952 г./ - не и имал възраст от 63 години и осем месеца, то тази възрастова предпоставка не е била налице, за да основе прекратяване на правоотношението. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АС-Русе. С оглед изхода на спора и във връзка с направено искане за присъждане на разноски - касатора следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение от Минчев. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС