Решение № 15047 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2019 г.

Решение № 15047 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Х. Брънзов и В. Брънзова двамата от [населено място], подадена чрез процесуалният й представител срещу Решение № 2525/11.04.2019 г. постановено по адм. д. № 9692/2018 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочат, че съдът не е отчел че в оспорения административен акт не са изложени фактическите основания за неговото издаване, нито има такива в съпровождащите го документи от административната преписка. Твърди се, че съдът неправилно е определил правното основание на административния акт като такова по чл. 39, ал. 5 ЗУТ, въпреки че в самата заповед е посочено като правно основание чл. 39, ал. 4 ЗУТ. Независимо от това не е налице и хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗУТ, тъй като не се извършва промяна предназначението на съществуващата постройка по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, след което съдът да постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и съдебни разноски. В с. з. процесуалният представител на касационните жалбоподатели поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна - Гл. архитект на район "Витоша" - Столична община чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор в който подробно излага доводите си за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторите. Ответникът Г. Тодоров чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмено становище в което излага подробно доводите си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение с което оспорваната заповед да бъде отменена. Върховният административен съд, Втора отделение приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Брънзов и В. Брънзова срещу Заповед №РВТ 18-РА50-167 от 1.08.2018 г. на Гл. архитект на Район "Витоша" - Столична община, с която на осн. чл. 39, ал. 4 ЗУТ и т. 6. 1 от Заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на Кмета на Столична община и във връзка с издадена Виза за проучване и проектиране на "Жилищна сграда с Нкк10 м. и допълващо застрояване-подземни гаражи" на Гл. архитект на Район"Витоша"-Столична община е одобрено служебното изменение на ЗРП на м. ж. к. "Карпузица" по плана на гр. София за УПИ Х-за магазин в кв. 61 б /ПИ с идентификатор 68134.1895.1002/като се променя отреждането му за магазин и същия се преотрежда за жилищно строителство. За да достигне до този правен резултат, съдът след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност е приел че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата законова форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на проверяваното решение е посочено че към момента на издаване на процесната заповед на Министъра на отбраната са налице материалноправните предпоставки на чл. 39, ал. 5 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия касационен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. По същество в касационната жалба са направени възражения, идентични с тези в първоинстанционното съдебно производство и обсъдени от съда в мотивите му. Правилни са изводите на административния съд, че процесното изменение на ЗРП попада в хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗУТ. Съгласно сочената разпоредба не се изисква съгласие на заинтересованите собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна като промяната се отразява по реда на ал. 4, а именно служебно въз основа на заповед на кмета. В случая безспорно е че със Заявление вх. №РВТ18-ГРОО-237/20.06.2018 г. ответната страна Г. Тодоров е поискал издаване на виза за проектиране на преустройство на гаражи в УПИ Х-за магазин, кв. 61 б, м. ж. к. "Карпузица", район "Витоша", представляващ ПИ с идентификатор 68134.1895.1002. Във връзка с това заявление е издадена от Гл. архитект на Район "Витоша"-Столична община виза за проучване и проектиране на жилищна сграда с Нкк до 10 и допълващо застрояване-подземни гаражи. Видно от заключението на в. л. неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно съгласно предвижданията на ОУП на Столична община имота попада в "Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване". При това положение налице са материалноправните предпоставки на чл. 39, ал. 5 ЗУТ да се извърши изменение на ПУП без да се провежда процедурата по това изменение и без да се иска съгласието на заинтересованите собственици, както е процедирал и административния орган. Съгласие на собствениците или носители на ограничени вещни права се изисква при хипотезата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, а именно когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Но за да бъде приложена тази разпоредба следва да са налице кумулативно и двете предпоставки на нормата. Даже и да се приеме че в преустроената сграда ще има магазин, което предполага масов достъп на външни лица/какъвто достъп е налице и преди изменението, тъй като съществуващата сграда е с предназначение "магазин"/то по никакъв начин не се установява наличието на втората предпоставка-наднормено за зоната шумово или друго замърсяване. Неотносими към настоящия правен спор са твърденията на касационните жалбоподатели относно инвестиционните намерения на Г. Тодоров. Дали ще бъде преустроена съществуващата нежилищна сграда в жилищна такава или ще се извърши ново жилищно строителство има отношение към издаването на разрешението за строеж респ. към законността на осъщественото строителство. Като неоснователни настоящия състав преценя възраженията на касационните жалбоподатели, че съдът при постановяване на съдебния си акт е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила подменяйки правното основание изрично посочено в атакувания административен акт. Вярно и видно от оспорената заповед в същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗУТ, но следвайки логиката на изложеното от административния орган правната норма е цитирана с оглед обстоятелството че промяната на ПУП се нанася служебно. Към този ред препраща норма на чл. 39, ал. 5 ЗУТ, която е приложимата. Освен това от изложените от Гл. архитект фактически основание може да се направи безспорен извод за наличието на хипотезата на ал. 5 на сочената законова разпоредба. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заповедта няма мотиви по чл. 59 АПК. Част от мотивите се съдържат в заповедта, а друга в представената по делото административна преписка. Съобразно ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни има в настоящия случай. Неотносими към настоящия спор са възраженията на касационните жалбоподатели относно допуснати нарушение на процесуалните правила и материалните норми при издаването на Визата за проучване и проектиране по заявлението на Г. Тодоров, при това тези доводи се навеждат за пръв път пред касационната инстанция. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите са присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение