Решение № 1082 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2015 г.

Решение № 1082 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12725/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., срещу Допълнително решение № 5758 от 28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 5129/2014 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ), с което е отхвърлено искане за допълване на Решение № 4328/22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5129/2014 г., по описа на АССГ, 44 състав. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Булчикън" АД, ЕИК *********, гр. С. чрез адв. Маринова оспорва касационната жалба, претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - С. - град е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С. за допълване на Решение № 4328 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5129/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на Д "ОДОП" - С., съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 2101306532/30.10.2013 г. издаден от П. Т. П., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С.- възложила ревизията и Г. С. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.- ръководител на ревизията, за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано Административен съд - С. - град е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, поради което е прогласил нищожността му. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № № 4328/22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5129/2014 г., по описа на АССГ с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. д. № 5013/2015 г., адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Съобразно изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноски съгласно представения списък в размер на 2 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,