Решение № 140 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2013 г.

Решение № 140 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 27.09.2012 г. на Я. Д. А. и Н. Д. А., на влязлото в сила решение от 7.11.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. на АС Пловдив и потвърденото с него решение от 14.06.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ОС Хасково. Молителите поддържат, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът - К з о н н п и, в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. В. к п, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, като е потвърдено първоинстанционното решение, e уважено изцяло искането, предявено от К з о нн п и - София на осн. чл. 28 ЗОПДИППД против Я. и Н. А., в качеството им на наследници на покойния Д. А., като е постановено отнемане в полза на Д. от двамата ответници на придобито имуществото в резултат на престъпна дейност, получено от тях по наследство от покойния им баща, Прието е, че през проверявания период праводателят Д. А. е придобил имущество на стойност 139 38,80 лв. или 1728 М., реализирал е доходи със законен източник в размер на 276.98 М., като същевременно е правил разходи за собствената и тази на непълнолетните си синове издръжка. Прието е, че с оглед отрицателна величина при съпоставката между доходи със законен източник и разходи за живот и придобиване на имущество, не е оборена законовата презумпция, че имотите, както и движимите вещи, предмет на искането на ищеца, са придобити с доходи от престъпната дейност на проверяваното лице. Съдът е счел, че е налице косвена връзка между установената престъпна дейност на проверяваното лице Д. А. и придобиването на средства, трансформирани в имущество, поради което е уважил предявения иск за отнемане на същото. В молбата за отмяна се твърди, че молителите Я. Д. А. и Н. Д. А. са посочили в изрична молба до АС Пловдив, че молят призовките да им бъдат изпращани на съдебен адрес [населено място], [улица], №, офис, тъй като няма връзка с адвоката, а съобщение за изготвеното решение е изпратено не на посочения от тях съдебен адрес, а на адв. Б. - техен процесуален представител, който не ги е уведомил за него. Поддържат, че това ги е лишило от възможност да обжалват въззивното решение и съставлява основание за отмяна на същото на по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна, разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. В случая, не е налице твърдяното от молителите основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - лишаване на страната от възможност да участват в делото вследствие нарушение на съответните правила. В действителност молителите са участвувала лично и с процесуален представител в производството по делото пред първата инстанция, а впоследствие, пред въззивния съд, са били представлявани от избран от тях процесуален представител -адв. Б.. С молба от 19.03.2011 г. до АС Пловдив единствено молителят Я. Д. А. е посочил съдебен адрес за призоваване, като се е позовал на липсата на връзка с адв. Б., но нито той, нито другия молител, като жалбоподатели пред въззивния съд, са оттеглили по реда на чл. 35 ГПК пълномощното на адвоката, който ги е представлявал по делото. Съобщавайки решението на адвокат Б. съдът не е нарушил процесуални правила, а напротив действал е напълно в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 1 и 3 ГПК. В цялото производство молителите са били надлежно призовавани, участвували са лично и чрез упълномощен от тях адвокат, поради което молителите не са лишени от възможност да участвуват в делото поради нарушаване на съответните правила. С оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК настоящия състав намира, че на ответника по молбата не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не е представен списък за направени такива до приключване на устните състезания пред ВКС- на 9.04.2013 г. Предвид изложените съображения, съдът