Решение № 1530 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14954/2013 г.

Решение № 1530 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14954/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора срещу решение № 179 от 27.09.2013 г., постановено по адм. дело № 366/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Теменужка Светославова Сотирова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен писмен отказ изх. № 23/94Т-4092-2 от 25.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, постановен по заявление № 23/94Т-4492-2 от 15.07.2013 г. на Теменужка Светославова Сотирова от гр. Раднево и е изпратил преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Стара Загора за произнасяне по посоченото заявление. За да постанови този правен резултат, административният съд е изложил мотиви, че цитираният писмен отказ е нищожен, тъй като е постановен от некомпетентен орган. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че с разпореждане № 233-00-354-1 от 6.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Стара Загора е отпуснато парично обезщетение за безработица на Теменужка Сотирова, считано от 4.11.2011 г. до 3.11.2012 г. в размер на 47,89 лв. дневно. Това разпореждане е било отменено с разпореждане № 233-00-354-24 от 11.06.2012 г. на същия орган, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ. С последващо разпореждане № 233-00-354-25 от 11.06.2012 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Теменужка Сотирова, на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. С решение № 193 от 5.11.2012 г., постановено по адм. дело № 330/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора цитираните две разпореждания - № 233-00-354-24 от 11.06.2012 г. и № 233-00-354-25 от 11.06.2012 г. са обявени за нищожни, а решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора № 101 от 26.07.2012 г., с което са били потвърдени, е отменено като незаконосъобразно. Това решение на Административен съд Стара Загора е било потвърдено с решение № 6846 от 20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 15293/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение. С разпореждане № 233-00-354-26 от 26.06.2013 г. на ръководителя по осигуряването за безработица отново е било отменено разпореждане № 233-00-354-1 от 6.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Теменужка Сотирова. В мотивите на разпореждането е посочено, че за същата осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО не е прекратено. С последващо разпореждане № 233-00-354-27 от 26.06.2013 г. на Теменужка Сотирова е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, тъй като същата упражнява трудова дейност на изборна длъжност, за която подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Със заявление до директора на ТП на НОИ Стара Загора вх. № 23/94Т-4092-2 от 15.07.2013 г. Теменужка Сотирова е поискала да й бъде изплатено обезщетение за безработица за периода от постановяване на разпореждането за отмяна на признато право на обезщетение за безработица № 233-00-354-24 от 11.06.2012 г. и на разпореждане № 233-00-354-25 от 11.06.2012 г., с което й се отказва да й бъде изплатено посоченото обезщетение. Сотирова се е мотивирала с влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 330/2012 г. на АС Стара Загора, което е потвърдено с решение на ВАС. С последното е била потвърдена нищожността на цитираните разпореждания. В отговор на това заявление е издаден обжалваният писмен отказ на директора на ТП на НОИ Стара Загора, обективиран в писмо изх. № 23/94Т-4092-2 от 25.07.2013 г. Верни са изводите на първоинстанционният съд, че издаденият административен акт е нищожен поради липса на компетентност по степен. Прилагайки точно чл. 10, ал. 1 АПК, административният съд законосъобразно е приел, че компетентен да се произнесе по заявлението на Теменужка Сотирова с вх. № 23/94Т-4092-2 от 15.07.2013 г. е ръководителят на осигуряването за безработица, а не директорът на ТП на НОИ Стара Загора. Последният в качеството си на висшестоящ орган незаконосъобразно е решил въпрос, който не е от неговата компетентност и по този начин е постановил порочен акт, чиято нищожност правилно е била обявена при спазване на разпоредбата на чл. 172, ал. 2, пр. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК. Оспореният акт не е издаден от компетентния орган по чл. 117, ал. 1 и чл. 54ж, ал. 1 КСО. В чл. 54ж, ал. 1 КСО е предвидено, че актът по искане за отпускане на обезщетение за безработица, се издава от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. А съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО разпореждането за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В настоящия случай процесният административен акт е издаден от горестоящия административен орган, без да е налице предвидена нормативна възможност за това. Правилно съдът е приел, че заявлението, независимо, че е било погрешно адресирано до него, е трябвало да бъде разгледано като искане за възобновяване на плащането на ПОБ и да бъде разпоредено разглеждането му от компетентния ръководител на осигуряването за безработица. Изводите на административния съд в тази насока са верни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,