Решение № 3058 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2009 г.

Решение № 3058 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1386/28.07.2009 г., постановено по адм. д. № 569/09 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/ в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 030801836/2.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 7/5.02.09 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, относно начислен ДДС на "Кенд Б строй" ООД, за данъчни периоди: д. п. м. 03.07 г. за разликата над 296,83 лв. до определения от органа по приходите в размер на 319.75 лв, за д. п. м. 04.07 г. за разликата над 883,76 лв. до определения в размер на 949.67 лв, за д. п. м. 05.07 г. за разликата над 568,96 лв. до определения размер от 611.94 лв, за д. п. м. 06.07 г. за разликата над 2070.43 лв. до определения размер от 2226.90 лв, за д. п. м. 07.07 г. за разликата над 967,74 лв. до определения от 1038.74 лв, за д. п. м. 08.07 г. за разликата над 1870,58 лв. до определения размер от 2005.36 лв, за д. п. м. 09.07 г. за разликата над 6117.76 лв. до определения от 6571.70 лв. и за д. п. м. 10.07 г. за разликата над 982.15 лв. до определения от органа по приходите в размер на 1057.07 лв. и съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съгласно нормата на т. 8.1 от СС 2 "Отчитане на стоково-материални запаси" технологичният брак, като елемент на себестойността на стоката/услугата се включва в себестойността на вложените материали. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба "Кенд Б Строй" ООД, - гр. Варна, чрез пълномощника си адв. К. Владимиров в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил Ревизионен акт № 030801836 от 2.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 7/5.02.09 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на основание чл. 79, ал. 3 и 4 от ЗДДС е доначислен ДДС и са определени задължения, за д. п. м. 04.07 г. в размер на 1269.42 лв., за д. п. м. 05.07 г. в размер на 511.22 лв., за д. п. м. 06.07 г. в размер на 2327.62 лв., за д. п. м. 07.07 г. в размер на 1038.74 лв., за д. п. м. 08.07 г. в размер на 2005.37 лв., за д. п. м. 09.07 г. в размер на 6571.70 лв. и за д. п. м. 10.07 г. в размер на 880.38 лв. и са начислени съответните лихви. С обжалваното решение съдът е отменил РА № 030801836/2.12.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 7 от 5.02.09 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на "Кенд Б Строй" ООД е начислен ДДС за д. п. м. 03.07 г. за разликата над 296,83 лв. до определения размер на 319.75 лв, за д. п. м. 04.07 г. за разликата над 883,76 лв. до определения в размер на 949.67 лв, за д. п. м. 05.07 г. за разликата над 568,96 лв. до определения размер от 611.94 лв, за д. п. м. 06.07 г. за разликата над 2070.43 лв. до определения размер от 2226.90 лв, за д. п. м. 07.07 г. за разликата над 967,74 лв. до определения от 1038.74 лв, за д. п. м. 08.07 г. за разликата над 1870,58 лв. до определения размер от 2005.36 лв, за д. п. м. 09.07 г. за разликата над 6117.76 лв. до определения от 6571.70 лв. и за д. п. м. 10.07 г. за разликата над 982.15 лв. до определения от органа по приходите в размер на 1057.07 лв. и съответните лихви. В тази част решението е предмет на настоящото касационно производство. В останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че от събраните доказателства в хода на надлежно възложена данъчна ревизия се установява, жалбоподателят е извършвал основно дейности строителство и довършителни работи на жилищни имоти, полагане на подови настилки и облицовки. Закупувал е материали - гипсокартон и метални профили, които се влагат в извършваната дейност. Фактурите, с които дружеството е закупило материалите, доставчиците и количеството и стойността на закупените през процесния период материали по видове са установени от органа по приходите, съгласно представената справка. От представените фактури и протоколи обр. 19 съдът е приел, че се установява количеството вложени материали при извършените от дружеството през процесния период строително монтажни работи. Установено е от обясненията на управителя на дружеството, че начина на изписване на основните строителни материали - гипсокартон и профили е на база влагане в довършителните работи, които дружеството фактурира. От счетоводните регистри за установено съдът е приел, че дружеството няма собствен или нает склад за съхранение, както и при съпоставка на закупените и вложени материали през процесния период по безспорен и категоричен начин е установена липса на гипсокартон и профили подробно описани по месеци и количества При така установеното съдът е приел, че е налице задължение на дружеството на основанията на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за закупените от него материали, за които е приспаднало данъчен кредит при установяване на липси или при бракуване на стоките да начисли данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Установени са липси на закупени материали, които не са вложени в СМР, като е установено и че за закупените материали дружеството е ползвало данъчен кредит, съгласно изготвената от органа по приходите справка. След приспадане на технологичния брак при този вид дейност са налице липси по количество и на стойност, подробно посочени в решението както следва: за м. 03.07 г. гипсокартон 389,67 кв. м на стойност 1032.63 лв. и профили - 673,88 л. м на стойност 451,50 лв.; за м. 04.07 г. гипсокартон 1255,72 кв. м и до този размер, съгласно заключението на вещото лице и предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС, съдът е отменил РА. Решението в обжалваната част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството и се установява от данните по делото, че при съпоставка на закупените и вложени материали през процесния период е установена липса на количества гипсокартон и профили, представляващи положителна разлика между количествата на закупените такива и вложените в дейността през отделните месеци на ревизирания период. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията съгласно чл. 79, ал. 4 ЗДДС е следвало да бъде извършена в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай при придобиването на материалите дружеството е ползвало пълен данъчен кредит върху стойността на стоките за които е установена липса, като не е изпълнило задълженията си визирани в чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, но законосъобразно съдът е приел, че следва да намери приложно поле изключението визирано в чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност. Досежно допустимите норми правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице от което се установява, че технологичния брак за гипсокартон и за метални профили е 7 %. След приспадане на установеното от вещото лице количество технологичния брак при вида дейност извършвана от дружеството и установените липси по количество и на стойност, законосъобразно съдът е отменил РА в тази му част. Неоснователен е довода в касационната жалба, че технологичният брак, като елемент на себестойността на стоката/услугата се включва в себестойността на вложените материали. Нормата на чл. 80, ал. 2, т. 4 ЗДДС е ясна и недвусмислено налага на извода, че корекции относно приспаднат данъчен кредит не се извършват при установен технологичен брак. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,