Решение № 6969 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2020 г.

Решение № 6969 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на С. Попов, Е. Попова, П. Янев и Г. Янев, чрез процесуалния им представител адв. Вакареев, и на Кмета на община Петрич, чрез процесуалния му представител юрк. Здравкова, срещу решение № 2121 от 15.10.2019 г. по адм. д. № 357/2019 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 136 от 16.06.1994 г. на Заместник – кмета на община Петрич, с което на С. Попов от [населено място] съгласно одобрени проекти от 13.05.1994 г. от главния архитект на община Петрич е разрешено извършването на строеж "остъкляване на сенник" в имот пл. № 1534, парцел VII, кв. 97, гр. Петрич. С касационната жалба на касаторите физически лица се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от ППЗТСУ в приложимата му редакция от ДВ бр. 48 от 1985 г. и чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ в същата редакция забраняващи отмяна на разрешения за строеж и одобрени проекти на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Посочва, че след изменението на цитираната разпоредба от ППЗТСУ, тя е дословно възпроизведена в чл. 154а ал. 2 от ЗТСУ също забраняваща отмяна на разрешения за строеж и одобрени проекти за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване. Твърди, че в настоящия случай за стоежа, извършен въз основа на прогласеното за нищожно разрешение за строеж, е издадено разрешение за ползване № 8 от 26.11.1995 г., поради и което са били налице законови пречки за отмяната на разрешението за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Районна прокуратура – гр. Петрич с искане за прогласяване за нищожно на разрешението за строеж. Претендират разноски. С касационната жалба на Кмета на община Петрич се твърди неправилност на оспореното решение отново като постановено в противоречие със закона и със събраните доказателства – отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган съобразно Заповед № 780 от 31.07.1992 г. на Кмета на община Петрич, с която кмета на общината е делегирал правомощията по ЗТСУ на заместник – кмета по "ТСУ и С" на общи. Петрич инж. Г. Делев, който е издал РС. Позовава се и на стабилитета на разрешението за строеж, тъй като строежът е реализиран и въведен в експлоатация и не подлежи на отмяна съгласно чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ и последвалата чл. 154а ал. 2 от ЗТСУ. Също иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Районна прокуратура – гр. Петрич. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Районна прокуратура – гр. Петрич с писмено становище, че касационните жалби са неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, като жалбата на заместник - кмета на община Петрич е подадена по пощата, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е посочил, че валидността на оспореният акт следва да се преценява в съответствие с нормативните разпоредби, действали към датата на издаването му. Приел е, че съгласно приложимата редакция на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.); от ДВ бр. 62/1973 г., към 1994 г., разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети", въз основа на предварително одобрени проекти, съставляващи "неразделна част от разрешението за строеж" (чл. 226, ал. 2 от ППЗТСУ – отм.). Приел е, че устройството и дейността на народните съвети са били уредени със Закона за народните съвети (ЗНС) (отм., бр. 77 от 22.09.1991 г.), а с приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - в сила от 17.09.1991 г., е отменен ЗНС, но едва с последващо изменение от ДВ, бр. 2/1996 г., в ДР на ПМС № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на от ППЗТСУ, § 62 определя навсякъде в Правилника "службата при общинския съвет, съответно при кметството", "службата при народния съвет" и т. н., "да се заменят с "техническата служба на общината". Посочил е, че с допълнението на нормата от 1998 г., е предвидено това правомощие да се осъществява единствено от Главния архитект на общината, или от упълномощено от него длъжностно лице. Посочил е, че разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ, съгласно която строежи се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, през периода 1973 - 1996 г. е останала непроменена, като законодателя в този период не е определил конкретен орган, компетентен да издава разрешения за строеж, независимо от отмяната на ЗНС. Поради това е приел за приложимо правилото на чл. 6, ал. 4 от Закона за административното производство (ЗАП) (отм. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), в относимата му редакция, според което: "Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от Кмета на общината, а в случаите на чл. 46, ал. 2 от ЗМСМА - от Кмета на населеното място. Приел е, че тъй като в настоящия случай процесното разрешение за строеж е издадено от Заместник – кмета на община Петрич, а не от компетентния орган – Кмета на община Петрич, същото е нищожно. Приел е, че не са представени доказателства за това кметът на общината към датата на издаване на строителното разрешение – 16.06.1994 г., да е делегирал на инж. Делев – Заместник - кмет на общината, правото да издава разрешения за строеж, или пък да го замества, поради заболяване или някакви други причини. Поради това е прогласил за нищожно разрешението за строеж № 136 от 16.06.1994 г. Решението е неправилно. Съдът е постановил оспореното решение в противоречие със събраните по делото доказателства, като не е обсъдил всички представени по делото в тяхната съвкупност, а именно не е взел предвид представената по делото заповед № 780 от 31.07.1992 г. на Кмета на община Петрич, с която се делегират правомощия на заместник – кмета на община Петрич по "ТСУ и С" да издава заповеди и други разпореждания свързани с изпълнението на функциите по строителство. Съдът правилно е тълкувал закона, като в тази връзка правилно е приел, че към датата на издаване на разрешението за строеж, прогласяването на чиято нищожност е поискано, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.); , в редакцията от ДВ, бр. 62/1973 г., действал към 1994 г. (когато е издадено оспореното РС), според която разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети", по писмено искане на инвеститора - собственика на имота или лице с права да строи в чужд имот, въз основа на предварително одобрени проекти, съставляващи "неразделна част от разрешението за строеж", какъвто е и настоящият случай. С т. 7 на § 62 от ДР на ПМС № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ "службата при общинския народен съвет, съответно при кметството", "техническата служба при общинския народен съвет, съответно при кметството", "службата при народния съвет", "техническата служба при окръжния народен съвет, съответно при общинския народен съвет, при който е създаден съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура", "техническата служба при народния съвет", "службата при общинския народен съвет" и "техническата служба при общинския народен съвет" се заменят с "техническата служба на общината", което обаче е станало с обнародване на разпоредбата с ДВ бр. 2 от 1996 г. Така е останала да действа нормата на чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ, според която строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети до 1998 г., когато е изменена в смисъл, че строителните работи се извършват въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината или упълномощено от него лице. Поради това е правилен извода на АС – гр. Благоевград, че към 1994 г., когато е издадено разрешението за строеж, чиято нищожност поради некомпетентност на издателя се претендира, компетентен е именно кметът на общината съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗАП, според която когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината, какъвто е конкретният случай. Поради това именно кметът на общината е бил административният орган като орган на народния съвет, който да издаде разрешението за строеж. В настоящия случай оспореното РС е издадено не от Кмета на общината, а от заместник – кмета по "ТСУ и С" на община Петрич, като спорният по делото момент е дали той е имал правомощие за това. При правилното тълкуване на закона първоинстанционният съд е постановил оспореното решение в противоречие със събраните доказателства, тъй като е приел, че не са представени доказателства за това кметът на общината към датата на издаване на строителното разрешение – 16.06.1994 г., да е делегирал на инж. Делев – Заместник - кмет на общината, правото да издава разрешения за строеж, или пък да го замества. Този извод противоречи на доказателствата по делото. В административната преписка е представена заповед № 780 от 31.07.1992 г. на Кмета на община Петрич, с която се делегират правомощия на заместник – кмета по "ТСУ и С" с правомощия да издава заповеди и разпореждания във връзка с изпълнението на функциите по строителството на кмета на общината, една от които функции е издаването на разрешенията за строеж, както беше посочено по – горе. Няма твърдение и доказателства тази заповед да е била отменена, а напротив същата е била действаща и към момента на издаване на РС от 1994 г. Поради изложеното след като оспореното разрешение за строеж е издадено от заместник – кмета на община Петрич въз основа на делегирани му с нарочна заповед на кмета на общината правомощия, то оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган. Като е достигнал до обратен извод без да съобрази всички представени по делото доказателства и в частност наличието на заповед, оправомощаваща заместник – кмета да издаде съответния акт, АС – гр. Благоевград е постановил оспореното решение в противоречие със закона и събраните доказателства по делото. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протестна на Районна – прокуратура – гр. Петрич с искане за прогласяване на нищожността на разрешение за строеж № 136 от 16.06.1994 г. Предвид изхода на спора са основателни исканията на касаторите за присъждане за разноски. По отношение на претенцията на касатора Кмета на община Петрич следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както следва в общ размер на 200 (двеста) лева, по 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По отношение на претенцията на касаторите физически лица С. Попов, Е. Попова, П. Янев и Г. Янев, същата следва да бъде уважена в размер на 280 лв. за заплатени държавни такси за тази инстанция, както и в размер на 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, тъй като за такава заплатена сума и реално сторени разноски са представени доказателства по представен договор за правна помощ, а не за 1200 лв. както е посочени по представения списък. Поради изложеното по отношение на касаторите физически лица претенцията за разноски следва да бъде уважена в общ размер на 1080 лв., за които реално сторени разноски са представени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,