Решение № 6283 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2014 г.

Решение № 6283 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Светлин Светлев Пенев, лишен от свобода, понастоящем в затвора Варна против решение № 1137 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 906 по описа за 2014 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Министерство на правосъдието- София оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - Варна е отхвърлил иска на Светлин Светлев Пенев, лишен от свобода, понастоящем в затвора Варна срещу Министерство на правосъдието, с цена на иска 50 000 лева, за нанесени неимуществени вреди през периода от 1.03.2013 г. до 4.10.2013 г. по време на престоя му в Затвора - гр. Варна, в резултат на неоснователното бездействие на администрацията на Министерство на правосъдието, да назначи лекар в медицински център в Затвора - гр. Варна. Ищецът и основал исковата си претенция на обстоятелството, че от 15.02.2013 г. е в Затвора - гр. Варна, а през периода от 1.03.2013 г. до 4.10.2013 г. в Затвора - гр. Варна е нямало лекар. В медицинския център към затвора е работила само фелдшер. Хроничното заболяване, от което страна изисква в период от три месеца да му бъдат извършвани изследвания в болница. При постъпване в Затвора - гр. Варна е бил 96 кг., като за посочения период на отсъствие на лекар е отслабнал с 18 кг. Едва на 4.10.2013 г., когато в Затвора - гр. Варна е бил назначен на работа лекар е получил адекватна медицинска грижа. Счита, че бездействието е от страна на Министерство на правосъдието, защото с негови актове се определят конкурсите и се извършва назначаването на лекари към Затвора. Липсата на лекар през посочения период е довела до влошаване на здравословното му състояние, загуба на 18 кг. от теглото му и риск за живота му, предвид диагнозата му. Съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не са налице елементите от фактическия състав ва отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на установените релевантни факти е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Правилно съдът е преценил, че от 22.01.2013 г. до 19.02.2013 г. действително е налице бездействие от страна на министъра на правосъдието относно назначаване на лекар в Затвора - гр. Варна. След като е обявен конкурс за длъжността, същият се провежда по регламентирана процедура в Правила за условията и реда за постъпване на държавна служба в главна дирекция "изпълнение на наказанията" и главна дирекция "охрана" към министъра на правосъдието (заповед № лс-04-1325/05.08.2013 г.). Не е в правомощията на министъра на правосъдието да съкрати процедурата или назначи лекар без спазване на нормативните изисквания. В този смисъл назначаването на директор на медицински център в Затвора - гр. Варна със Заповед № ЧР-05-485/24.09.2013 г., съгласно която считано от 1.11.2013 г., същият ще изпълнява длъжността, е извършено съобразно разписаната процедура за провеждане на конкурса за съответната длъжност. От това следва, че през периода 1.03.2013 г. - 4.10.2013 г. министърът на правосъдието не е бездействал, защото е бил налице обявен конкурс за длъжността "Директор на медицински център" в Затвора - гр. Варна. Освен това по делото бели безспорно установено, че въпреки това на ищеца е са били давани медицински грижи от фелдшер и лекар, който не е бил на щат в затвора. Последното обстоятелство не може да представлява основание за доказване на незаконосъобразността на бездействието, тъй като медицинските грижи, дължими на ищеца като лице лишено от свобода не зависят от това дали лекарят е на щат към конкретния затвор или не. За правата на лишените от свобода на медицински грижи от значение е да са предоставяни от медицински лица с необходимата за тях квалификация и да са адекватни и своевременни на заболяването, т. е. на нуждата от тях. В конкретния случай правилна е преценката за липса на доказателства загубата на тегло да се дължи на неадекватност и своевременност на лечението, поради което изводът на административния съд е обоснован и правилен. Решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд