Решение № 363 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 337/2009 г.

Решение № 363 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 337/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на основание чл. 423 НПК от осъдения Б. С. Ф. за възобновяване на нохд № 1087/2003 г. на Софийския районен съд, наказателна колегия, 10-ти състав и отмяна присъда № 18/14.05.2003 г. Основанието за ново разглеждане на делото е мотивирано с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - постановяването на осъдителна присъда при условията на задочно производство, без да са били налице основанията за това. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, защото осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде издирен и делото да се разгледа в негово присъствие. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският районен съд с оспорената присъда по нохд № 1087/2003 г. признал подсъдимите Б. Ф. и М. Д. за виновни в това, че на 19.03.1993 г. в гр. С. в съучастие като извършители, при условията на опасен рецидив и след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършили кражба на имущество на обща стойност 686 лева от владението на св. Ш. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК ги осъдил на лишаване от свобода-съответно на 3 и на 3 години и 6 месеца, за изтърпяването на които наказания определил първоначален строг режим. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Присъдата не е проверявана по касационен ред и е влязла в сила на 14.06.2003 г. Производството е образувано по внесен обвинителен акт след предявяване на предварителното производство по сл. дело № 845/1993 г., образувано под № 4573/1993 г. и № 534/2001 г. на пета районна следствена служба, приключило при условията на чл. 268, ал. 3 НПК в отсъствие на обвиняемия Ф., тъй като след щателно издирване в страната не е бил открит. Съдът с разпореждането си от 04.02.2003 г. насрочил делото и постановил съдебното следствие да протече в отсъствието на подсъдимите - чл. 268, ал. 3 НПК. Назначил служебни защитници. Призовката на Ф. е изпратена за връчване на адрес, за който е станало известно години преди това, че лицето е напуснал, поради което е била върната в цялост със забележка, че "на посочения адрес не живее такова лице". Това обаче не е достатъчно за извода на съда, че са налице условиятана чл. 268, ал. 3 НПК, поради което с разглеждане на делото и постановяването на присъдата в отсъствие на подсъдимия е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване възможността му да участва в съдебното производство и да организира защитата си. Поначало от съдържанието на определението може само да се предполага коя от посочените в текста хипотези е била налице, за да се приложи предвиденото от законодателя изключение в чл. 268, ал. 1 НПК, че "по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително". Квалификацията на извършеното като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК го определя като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, защото се предвижда наказание повечеот пет години. Изключението по чл. 268, ал. 3 НПК може да се приложи при някоя от изрично предвидените предпоставки, но за наличието на нито една от тях няма данни, които да мотивират съда да приеме процесуалната възможност делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия. Действително Ф. е знаел, че има образувано наказателно производство за извършеното от него престъпление, тъй като неколкократно е бил привличан като обвиняем в продължение на няколко години, но досъдебното производство е приключило в негово отсъствие и той не е могъл да узнае, че има образувано производство в съответния съд, т.е. той нито е посочвал адрес за призоваване, нито е променил адреса си в този стадий на процеса, поради което и да има задължението да уведоми съда като съответен орган. Разпоредбата на чл. 268, ал. 3, т. 3 НПК също е неприложима, тъй като по делото не са събрани данни за подсъдимия, че се намира извън пределите на Република България. Не е налице и основанието по чл. 268, ал. 3, т. 2 НПК, от което произтича задължение за съда да постанови извършването на щателно издирване на подсъдимия в страната от компетентните органи, които да търсят всички възможни източници за адреса. Само след като са събрани достатъчно данни, чеиздирването се е оказало безрезултатно, може да бъде назначен служебен защитник и да се разгледа делото в отсъствието на подсъдимия. Постановяванетоот съда на осъдителната присъда, без да са изпълнени процесуалните задължения за установяване по надлежния ред адреса на подсъдимия, на който да бъде призован, е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната й по реда на възобновяването. В това производство настоящият състав не може да се произнесе по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, защото не са налице процесуалните предпоставки - присъдата е постановена и е влязла в сила през 2003 г., а срокът за подаване на искането за възобновяване, предвиден в чл. 420 НПК, е изтекъл. Въпросът за размера на наказанието следва да бъде решен при новото разглеждане на делото и тогава да бъдат предмет на обсъждане поддържаните от осъдения доводи за наличие на обстоятелства, които не са били взети предвид-времето на извършване на престъплението, даннитеза неговото семейно положение, материално и здравословно състояние, размера на вредата и възстановяването, наличието и на други причини по време на разследването, освен промяна на адреса, които са довели до продължаване повече от десет години на наказателния процес, както и всички останали смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които биха имали значение за правилното решаване на въпроса за наказанието, ако са налице основанията за постановяване на осъдителна присъда. Предвид изложеното искането на осъдения Ф. за отмяна на присъдата по реда на възобновяване на наказателното дело е основателно и същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и да се спре изпълнението на присъдата. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение