Решение № 2833 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2009 г.

Решение № 2833 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на общински съвет Камено против решение по адм. д. № 1467/2008 г. по описа на АС-Бургас. Иска отмяна на решението с доводи, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че предвид чл. 17 от ЗМСМА упражнява ръководство и контрол при придобиване, разпореждане и управление на имоти общинска собственост. Общинският съвет е принципал и неговата воля е задължителна за кмета. Ответната страна Кметът на Община Камено и Мариана Иванова Стоянова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото се касае за действия по прекратяване на наемен договор, а общинският съвет недопустимо ги е ограничил. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на кмета на община Камено против решение на общинския съвет Камено взето по Първа точка от дневния ред "питания" от 11.09.2008 г., с което общинският съвет в "т. 1 не намира за целесъобразно прекратяването на договора за наем с госпожа Мария Иванова Стоянова и по т. 2 задължава кмета на община Камено да бъде спазен срока на наемния договор, който изтича към 1.12.2011 г.". За да уважи жалбата с решение № 323/24.03.2009 г. по адм. д. № 1467/2008 г. по описа на Административен съд-Бургас, съдът приел, че страните спорят по правен въпрос дали кметът има или няма самостоятелни правомощия да прекрати наемен договор. Позовал се на чл. 12, ал. 5, чл. 14, ал. 2 и ал. 4, чл. 15, ал. 4 от ЗОС и очертаните със закон правомощия на кмета, които в случая незаконно са ограничени от общинския съвет. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не следва да се развиват съображения по оплакванията за необоснованост и съществени процесуални нарушения, защото конкретни оплаквания в тази насока не са развити. Тъй като за правилното приложение на материалния закон, съдът следи служебно, касационната инстанция може да развие съображения и извън касационната жалба. Административното производство е започнало по "възражение", подадено от Мариана Иванова Стоянова до председателя на общинския съвет и до кмета на общината по повод получено от нея едностранно предизвестие изх. № 94-М-154/14.08.2008 г. на кмета на общината за прекратяване на договор за наем на имот общинска собственост - магазин в с. Трояново, сключен на 1.12.2006 г. за срок от пет години. Искането е общинският съвет да упражни правомощието си по чл. 45, ал. 2 от ЗМСМА, защото предизвестието е незаконосъобразно предвид това, че придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество става с решение на общинския съвет по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 76, ал. 2, т. 2 от Правилника за организация и дейността на ОбС Камено. От приложената административна преписка се установява, че решението е взето по точка от дневния ред "питания" и е поставено на разглеждане от председателя на Общинския съвет Тонка Добрева. Настоящата инстанция намира, че следва да се вземат предвид и следните мотиви: Решението е взето в производство по чл. 45, ал. 2 от АПК вр. с чл. 66, ал. 2 и ал. 3 от и сл. от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет Камено, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Общинският съвет не се е позовал на тази разпоредба, но предвид обстоятелството, че е бил сезиран с жалба от физическото лице, наречена "възражение", която е поставена на разглеждане от председателя на общинския съвет в проведеното на 11.09.2008 г. заседание, се налага извод за решение, което общинският съвет е взел при упражняване на контрол за законосъобразност върху акт на кмета на общината. В случая обаче общинският съвет е взел решение, което е извън правомощията му. Не представлява административен акт едностранното предизвестие за прекратяване по реда на ЗЗД на наемен договор върху частна общинска собственост на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за общинската собственост, към който препраща чл. 18, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Като е упражнил контрол върху едностранно предизвестие, което представлява гражданскоправно волеизявление, а не административен акт на кмета на общината, и издал решение в тази връзка, общинският съвет е допуснал нарушение на закона, който регламентира компетентността му. Защитната теза на общинския съвет е, че решението му е взето при спазване на предоставените му правомощия по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Но за да се вземе такова решение е необходимо да бъдат спазени разписаните от самия общински съвет правила в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет Камено, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, които предвид чл. 48 и сл. изискват предложение, внасяне за обсъждане в съответната общинска комисия за становище, изготвяне на проект за решение и включване в дневния ред. Тази процедура не е спазена. Видно от преписката, в дневния ред под т. 1 са включени "питания", които съгласно чл. 60 и сл. от цитирания по-горе Правилник, представляват форма на контрол. Процедурата включва отправяне на питане и изслушване на лицето, до което е отправено питането, но не и вземане на решение. Решението, което е оспорено пред съда е взето в процедурата по питане, което е недопустимо. Всъщност обаче представлява решение издадено при осъществен контрол по чл. 45, ал. 2 от ЗМСМА. За провеждане обаче на такава процедура също има разписани правила, като предложението се депозира от общински съветник и то в определен по чл. 66, ал. 3 и ал. 4 от Правилника срок, който не може да е по-малък от 14-дни преди датата на заседанието, на което ще се разглежда. Такава процедура също не е спазена, поради което и на това основание решението на общинския съвет е постановено в нарушение на административните правила, основание за отмяна. Като е отменил решението, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Практиката, на която касационния жалбоподател се позовава се отнася за концесия и е неотносима за настоящия казус. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение