Решение № 125 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 14/2013 г.

Решение № 125 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 14/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1498 от 20.08.2012 г. постановено от Софийски апелативен съд, 8 състав по гр. д. № 4152/2011 г., с което е отменено решение от 14.07.2011 г. на Софийски градски съд, I-10 състав по гр. д. № 7634/2009 г. и вместо това е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Л. Й. А., И. А. Д. и А. А. А., всички граждани на И., са собственици по наследство и давност на дворно място от * кв. м. в [населено място], на [улица], съставляващо УПИ * от кв. *-а по плана на местността "П. -Б. ", заедно с построената в средата на дворното място жилищна сграда със застроена площ * кв. м., състояща се от две стаи, кухня, вестибюл и клозет. С определение № 56 от 01.02.2013 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението за преценка на допустимостта му поради произнасянето на въззивния съд на непредявено основание за собственост. Касационната жалба е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Развити са съображения за недопустимост на решението или евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В. съд е установил, че докладът на първоинстанционния съд е погрешно формулиран, но не е изготвил собствен такъв и се е произнесъл по непредявен иск. Сочи се нарушение на чл. 266 ГПК при допускане на доказателства пред въззивната инстанция Освен това, съдът неправилно е приложил нормата на чл. 5 Наредбата за управление имуществата на чуждестранни лица в страната, като не е отчел изтичането на 18-месечния срок. Ответниците по касационната жалба Л. Й. А., И. А. Д. и А. А. А. чрез процесуалния си представител са подали писмен отговор, в намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост. Ищците са част от наследниците на Л. Ж. А., починала през 1970 г., която към 1937 г. се легитимира като собственик на масивна къща в махала "П. ", Софийска община, построена на * кв. м., както и на * кв. м. от дворното място. С акт за държавна собственост от 1976 г. имотът на [улица] кв. П. е одържавен като безстопанствен на основание чл. 6 ЗС. С решение от 1987 г. по молба на Р. и Й. Ж. А. председателя на ИК на РНС е определил цената на имота на [улица] по реда З.. Представени са договори за наем на имота, сключени в периода 1991 - 2003 г., в които наемодатели са наследниците на Й. и Р. А. /синове на Л. А./, а по последния договор наемодатели са настоящите ищци. Със заповед на Областния управител от 2009 г. не е уважена молбата на ищците за отписване на имота от книгите за държавна собственост с мотив, че не е установена идентичност между притежавания от Л. Ж. А. имот с имота, актуван като държавна собственост, а също и че основанието за одържавяване не е в приложното поле на ЗВСОНИ. За да уважи предявения установителен иск въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на единия син на Л. А. - Й. А., починал 1983 г. Наследник на другия син Р. А., починал 1988 г., е съпругата му Е. Г., от която е представена декларация, че се отказва от своята част от имуществото в България. Съдът е приел, че ищците са собственици на * ид. ч. по наследство, а другата * ид. ч. /частта на Е. Г./ са придобили по давност. Според съда имотът не е бил безстопанствен и незаконосъобразно е одържавен на основание чл. 6 ЗС. Н. и наследниците й не са пребивавали в страната, но управлението на имота е извършвано от упълномощени от тях лица - Д. Ардити, Ф. Б., адв. Е. и др.; за имота е заплащан местен данък от 1982 г. и до момента; имотът е отдаван под наем и е получавана наемна цена за него; предприети са действия от пълномощниците на ищците пред бившия К. РНС за извършване на продажба на имота, но до такава не се е стигнало поради несъгласие с определената по реда на чл. 34 П. цена. Поради това съдът, след обсъждане разпоредбите на Наредбата за управление имуществата на чуждестранни лица в страната /в сила от 1969 г. до 1992 г./ и ПМС № 311/22.05.1953 г., е намерил, че акта за държавна собственост не поражда собственически права за държавата. Затова е уважил предявения иск като е признал ищците за собственици на имота по наследство и давност. По допустимостта на решението. Основанието на предявен установителен иск за собственост включва твърдения за собственост на ищеца на конкретно правно основание. Съдът, действащ в рамките на диспозитивното начало, прогласено в чл. 6, ал. 2 ГПК, е длъжен да се произнесе по фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание. Когато съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо - разгледан е иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното начало. В този смисъл е и създадена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, например решение № 16 от 24.03.11 г. по т. д. № 354/10 г. на ВКС, I ТО; решение № 528 от 11.06.10 г. по гр. д. № 1218/09 г. на I ТО, решение № 306 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2010 г. на I г. о. и др. В настоящия случай съгласно изложените в исковата молба фактически обстоятелства ищците поддържат, че са собственици на имота по наследство. Сочат, че наследодателката Л. Й. А., починала 1970 г., е била собственик на имота, за което се легитимира с нотариален акт от 1936 г. и тримата ищци са нейните наследници. Изтъкнатото по-нататък обстоятелство, че ищците владеят имота е с оглед правния им интерес от предявяване на установителен иск, както и във връзка с твърдението им, че имотът е одържавен, но те упражняват фактическа власт върху него от 1982 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с решаващите мотиви, че имотът е станал държавна собственост, като е посочил, че ищците са наследници на сина на наследодателката - Й. А., който наследява * ид. ч., а наследник на останалата * ид. ч. е другия син - Р. А., починал през 1988 г. и наследен по завещание от съпругата си Е. г. За първи път във въззивната жалба на ищците са наведени доводи, че те са придобили наследената от Е. Г. * ид. ч. по давност. Съдът е приел и уважил тези доводи като в мотивите е посочил, че ищците претендират собственост върху * ид. ч. по наследствено правоприемство и върху * ид. ч. по давност, тъй като са владяли частта, наследена от Е. Г., повече от 10 години. Затова в постановения диспозитив е признал ищците за собственици на имота по наследство и давност. Извършената от въззивния съд интерпретация на изложеното в исковата молба не съответства на съдържанието й. Единственото придобивно основание, поддържано в нея, е наследствено правоприемство с твърдение, че ищците са наследниците на Л. А. и без каквото и да е споменаване, че има други наследници. А. на съда, извлечен от отговора на исковата молба, депозиран от ответника, е несъстоятелен. Изложените в него съображения досежно владението на ищците са свързани с тезата на ответника, че имотът е държавна собственост и касаят придобивна давност спрямо държавата. Поради изложеното постановеното решение в частта му, с която е прието, че ищците са придобили * ид. ч. от имота чрез давностно владение, е недопустимо като разглеждащо непредявен иск. Това обуславя обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В частта, с която ищците са признати за собственици на * ид. ч. от имота по наследство решението е правилно. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че не е осъществено придобивното основание по чл. 6 ЗС в полза на държавата, тъй като имотът на Л. А. не е бил безстопанствен. За такъв следва да се счита имот, за който няма данни чия собственост е. Подробни разяснения по приложението на чл. 6 ЗС са дадени в решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на I г. о., които настоящия състав споделя. В случая е установено, че по кадастралния план от 1956 г., действащ и към годината на одържавяването - 1976 г., в разписния списък имотът е записан на Л. Ж. А., т. е. не е имот без собственик. Съгласно данните от свидетелските показания наследниците на Л. А. са имали свои пълномощници в страната, които са се грижили за имота като са го отдавали под наем в дълъг период от време включително до настоящия момент. Отделно от това, по делото липсват данни извън съставянето на акта за държавна собственост държавата да е предприела действия по завземането на имота. Израз на липсата на собственическо отношение на държавата към имота са предприетите от пълномощниците на ищците през 80-те години действия пред К. РНС по изготвяне на оценка на имота по чл. 34 П. (отм.) с оглед продажбата му на общината и съставените във връзка с това актове на К. РНС, дадено съгласие от Министерство на финансите по чл. 23 З. (отм.), от които е видно, че имотът не е третиран като държавна собственост. Видно, че продажбата не е извършена не поради това, че имотът е държавна собственост, а поради несъгласие на пълномощника с определената по реда на чл. 34 П. (отм.) цена. Що се отнася до приложението на разпоредбите на Постановление № 311 от 22.05.1953 г. и на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната спрямо настоящия имот, следва да се посочи, че в отговора на исковата молба ответникът не е поддържал такова основание за възникване право на собственост на държавата, а и в съставения акт за държавна собственост посоченото основание е единствено чл. 6 ЗС - безстопанствен имот. Неоснователни са поддържаните от касатора доводи за неустановена идентичност между имота на наследодателката и одържавения имот. Въпросът е изяснен с приетата основна и допълнителна техническа експертиза, неоспорена от ответника в процеса. При горните изводи обжалваният акт следва да бъде обезсилен в частта, с която е разгледан непредявен иск за установяване собствеността върху имота по давност и в тази част делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявеното основание. В частта, с която е уважен установителния иск за * ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство, решението следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.