Решение № 454 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Коцев и Дарина (Дафинка) С. Коцева, против решение 514/04.06.2021 г., постановено по адм. дело 1080/2019 г. на Административен съд София - област. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - кмета на община Костенец, оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е било искане за прогласяване на нищожност на индивидуален административен акт, представляващ отказ за предоставяне на административна услуга, обективиран в писмо изх. 0-57/15.03.2017 г. на кмета на кметство [населено място]. С протоколно определение от 05.04.2021 г. по адм.д. 1080/2019 г. по описа на АССО, съдът е намерил, че вместо община Костенец, като ответник следва са бъде конституиран кмета на община Костенец, поради което с нарочно определение конституира последния. В открито съдебно заседание на 26.04.2021г. така конституираният ответник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Делото е обявено за решаване. Последвали са писмени бележки от ищците и постановяване на процесното решение, с което е отхвърлена жалбата на И.Коцев и Д. Коцева срещу отказ за предоставяне на административна услуга, обективиран в писмо 0-57/15.03.2017 г. на кмета на кметство [населено място], общ. Костенец. Върховният административен съд, състав на Трето отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оспореният съдебен акт е недопустим, тъй като в хода на съдебното производство е бил конституиран ненадлежен ответник. Съгласно разпоредба на чл. 24 от Закона за гражданската регистрация общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. В ал. 2 на посочената норма е предвиден редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1, които се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В чл. 2 от Наредба рд-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е посочено, че удостоверенията въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Атакуваният отказ е постановен от кмета на кметство [населено място] при община Костенец, компетентен на основание цитираната разпоредба от наредбата. Съдебният състав на Административен съд Софияобласт, в нарушение на посочените норми, е конституирал като ответник кмета на община Костенец, вместо кмета на кметство [населено място] при община Костенец. С оглед изложеното допуснатото съществено процесуално нарушение, а именно конституиране от съда, съответно участие на ненадлежен ответник в съдебното производство, приложение следва да намери разпоредбата на 221, ал. 3 АПК, като съдебното решение като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област, като при новото разглеждане на спора, е необходимо процесът да се проведе отначало с конституирането на надлежния ответник, издател на обжалвания административен акт, а именно кмета на община Костенец. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът при новото разглеждане следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,