Решение № 557 от 17.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1943/2013 г.

Решение № 557 от 17.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1943/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Д. А. Д. за възобновяване на нохд № 2204/2012 г. на Специализирания наказателен съд, 11 състав и отмяна на одобреното на основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е основателно, защото с одобряване на споразумението осъденият е бил признат за виновен за извършено престъпление, за което не му е било повдигано обвинение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Специализираният наказателен съд с определението по чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство при условията по чл. 384 НПК между прокурора, защитника и подсъдимия Д. А. Д. Според съдържанието на протокола от съдебното заседание следва, че подсъдимият Д. е извършил виновно престъпление по: чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК - в периода от началото на м. февруари 2012 г. до 20.03.2012 г. в гр. Г. Оряховица и на територията на страната образувал и ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК с участници Д. Д., Зл. П. и Ив. Г. (извън състава на групата е Н. П.), създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 209, ал. 1 НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 3 години и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание 2 години лишаване от свобода и по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - в периода 22.02.2012 г. до 20.03.2012 г. включително, в гр. Г. Оряховица и различни населени места на територията на Република България при условията на продължавано престъпление като деянията са извършени от четири лица - Д. Д., Зл. П., Н. П. и Ив. Г., сговорили се предварително за тяхното извършване с цел да набави за себе си и останалите съучастници имотна облага в размер на 82 100 лева възбудил заблуждение у различни граждани - М. Г., М. Л., Д. Ж., М. С. и П. Т., Н. Р., С. П., В. К., Р. И., Г. Г., Д. Ж. и П. З., В. К. и с това им причинил имотна вреда в размер на 11 500 лева - големи размери. При условията на чл. 54 НК му наложил наказание 1 г. лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК му определил едно общо наказание - 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 2 НК за времето на предварителното задържане и чл. 189, ал. 3 НПК за дължимите разноски. Одобрил споразумение по отношение и на останалите подсъдими - Н. П., Ив. Г. и Зл. П. Подсъдимият Д. е привлечен като обвиняем с постановление от 18.12.2012 г. по обвинение, което фактически и юридически е формулирано като участие в организирана от подсъдимия Н. П. престъпна група по смисъла на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Прокурорът е съставил обвинителния акт и в обстоятелствената част е посочил фактическите обстоятелства на престъплението, извършено от Д., а в заключителната му част - правната квалификация на деянието като е включена само форма на изпълнителното деяние - участие по смисъла на ал. 2, съответстваща на тази, за която е повдигнато обвинение на досъдебното производство. Споразумението между страните за решаване на делото в съдебното производство е постигнато след образуването му и преди приключване на съдебното следствие. В съдебния протокол е записано, че е прието и приложено представеното споразумение, както и че е докладвано. Отразено е, че е заявено становище от всеки един от подсъдимите по въпросите, предвидени в чл. 382, ал. 4 НПК, но видно от съдържанието им, очевидно не е формулирано от тях и при липсата на данни съдът да е изпълнил задължението си за разясняване на последиците, не може да се направи извод дали Д. действително ги е разбирал предвид възраженията в искането, включително и относно приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Съдът не е инициатор за приложението на това диференцирано производство, но има задължение да упражни контрол върху законосъобразността му. Това, че е подписано от подсъдимия с участието на защитник и би следвало да е израз на волята, предполага знание за правните последици. Но те се пораждат едва след одобряването на споразумението от съдията, който е длъжен да се запознае с делото, с предложеното от прокурора и защитника споразумение, с което осъществява този контрол. Законодателят е предвидил възможност съдът да предложи промяна. Видно от данните по делото в конкретния случай е бил длъжен да упражни правомощията си, защото са били налице основания. Вместо това декларативно и формално е обобщил, че предвид изявлението на страните споразумението следва да бъде одобрено, че съдържа изискуемите по закон реквизити за престъпленията, за които е повдигнато обвинение на всеки един. Одобрил го като приел, че не противоречи на закона, въпреки несъответствието на действителното му съдържание с фактическите обстоятелства и правната квалификация в нарушение на изискванията по чл. 382, ал. 7 НПК. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда и не може, без да е повдигнато обвинение за друго, по-тежко престъпление, подсъдимият да бъде осъден и да му бъде наложено наказание - в конкретния случай - по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 1 НК и при друга форма на изпълнителното деяние - "да образува или ръководи" организирана престъпна група, за която е предвидено по-тежко наказание - лишаване от свобода от три до десет години. Такова обвинение е било повдигнато и е внесен обвинителен акт само по отношение на един от подсъдимите - Н. П. От изложеното следва, че определението следва да бъде отменено по отношение на осъдения Д., тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,