Решение № 3383 от 30.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Надежда, Столична община против решение 5637/07.10.2022г., постановено по административно дело 718/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да издаде виза за проектиране и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата срещу мълчаливия отказ да бъде отхвърлена. Ответникът Д. Янков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответницата М. Сергеева не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност. За да постанови обжалваното решение и да отмени оспорения мълчалив отказ на главния архитект на район Надежда, Столична община да издаде виза за проектиране по заявлението на Д. Янков с вх. РНД20-ГР94-1848/07.12.2020 г. за строителство в УПИ Х-198, кв. 839 по плана на гр. София, собственост на възложителя, първоинстанционният съд приема, че административният орган не е извършил проверка за съобразяване на заявлението и представените с него документи с изискванията на материалния закон, не са събрани доказателства и не са установени фактите и обстоятелствата от значение за провеждане на административното производство, което не позволява произнасяне по същество за законосъобразността на административния акт. Тези изводи са неправилни, тъй като са в нарушение на нормите, регламентиращи събирането на доказателства, изясняването на правния спор от фактическа страна и мотивирането на съдебния акт. Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства (разпореждане от 17.09.2021 г.). По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Действащият ПУП- ПЗ за УПИ Х-198, кв. 839 по плана на гр. София, предмет на отказа, не е представен по делото, въпреки че това доказателство е от съществено значение за решаването на правния спор, тъй като е свързано както с преценката на законосъобразността на предполагаемите мотиви на органа да не уважи искането, с оглед данните, че планът за застрояване не регламентира калканите между УПИ X-198, УПИ XI-197 и УПИ XII-196, кв. 839 (писмо от 17.12.2020 г. и писмо от НАГ), така и с преценката за наличие на предпоставките за издаване на акта съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, според която визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен план план за застрояване с обхват поземления имот и съседните му имоти. Представеният РУП, одобрен през 2019 г. не е достатъчен с оглед изложеното в писмото на НАГ, че действащият ПУП- ПРЗ не регламентира калканите между имота на жалбоподателя и съседните, а на л. 27 и л. 49 са приложени извадка от ПУП- ПРЗ за УПИ II-189, УПИ III-187,188 и УПИ IV-190 в кв. 839, м. ж.к Триъгълника, район Надежда, които не са предмет на делото, както и извадка от плана за регулация и застрояване за кв. 839 ж.к Триъгълника, район Надежда. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК обжалваното решение е постановено без мотиви. Изводите на административния съд за отмяна на административния акт са изцяло декларативни. В съдебния акт са цитирани представените по делото доказателства, както и законовите норми, но доказателствата и приложимите законови разпоредби не са анализирани и обсъдени, липсват фактически установявания, а правните изводи са бланкетни. От страна на административния съд не е взето предвид, че мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност следва да се съобразят всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (ППВС 4/ 1976 г.). В случая това не е направено и предполагаемите мотиви за формирания мълчалив отказ изобщо не са обсъдени от съда, въпреки че в определението по адм. дело 4930/2021 г. на Върховния административен съд, второ отделение, изрично е посочено, че съображенията на органа в писмото от 17.12.2020 г. следва да се вземат предвид в този смисъл. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като пропуските при попълване на делото с доказателства препятстват преценката на правилността на крайния извод на съда за отмяна на административния акт, а липсата на мотиви е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. На това основание за обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени и основанията за конституиране на заинтересувани страни в процеса, като съобрази, че административното производство е образувано и по заявление на малолетните В. Янков и К. Янкова, чрез тяхната майка и законна представителка М. Сергеева, както и че последната няма основание да участва по делото в лично качество, а само като законен представител на малолетните заявители. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,