Решение № 5815 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2011 г.

Решение № 5815 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК Касаторът Директор на ТД на НАП - Варна моли да бъде отменено решение № 1110/11.05.2011 г. по адм. дело № 1101/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-1473/18.02.2011 г. на заместник- директора на ТД на НАП - Варна за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект снек-бар "Ред Рок" на "Джуниър 4" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС за срок от 15 дни Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационна жалба "Джуниър 4" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че не е доказано извършване на нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като не е установено плащане на сумата 16,50 лв. по закрита сметка, за която не е издаден фискален бон по изискванията на наредбата. Според съда съществуването на закрита сметка, неотразена в контролната лента на касовия апарат не е основание за издаване на касов бон, а следва да е доказано и плащане на сумата по закритата сметка, което би съставлявало основание за издаване на фискален бон. Съдът е приел, че закритата сметка е съставена за отчитане на консумацията на персонала с 50 % намаление, за които обстоятелства са представени заповед на управителя и обяснения на сервитьор. Относно определения срок на мярката съдът е приел, че не са изложени мотиви как е определен срокът в този размер и е отменил заповедта. Обоснован е изводът на съда, че в преписката не са представени доказателства, установяващи описаното в заповедта нарушение. Не е представен нито фискалния бон за посочената сума без реквизити по чл. 26 от наредбата, нито закрита сметка от компютър за същата сума с посочени артикули, стойност и бройки на продадените стоки. В заповедта е описана фактическа обстановка на нарушението подкрепена с констатациите в протокол за извършена проверка № 0030135/23.08.2010 г. Като доказателство към протокола са приложени разпечатки, като тази, касаеща фискален бон за 16,50 лв., не е приложена в преписката, нито фискалният бон. Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да посочи кои фактически и правни обстоятелства налагат определяне на мярката в посочения 15-дневен срок. Правилно съдът е приел, че изложените в заповедта съображения за превъзпитание на нарушителя и защита на обществени интереси касаят основни принципи на налагането на принудителните административни мерки, но не представляват изложение на съображения за определяне на конкретния срок, поради конкретната обективна и субективна страна на административното нарушение. Мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,