Решение № 2072 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2020 г.

Решение № 2072 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Е. Илиева, чрез адв. Геронтиев, обжалва Решение № 150 от 28.09.2020 г., на Административен съд/АС/ Шумен, постановено по адм. д. № 431/2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт №Р-03002718006407-091-001/13.05.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Варна, потвърден изцяло с Решение № 157/02.08.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Не е съгласен с извода на съда, че са били налице предпоставките за провеждане на ревизия по чл. 122 от ДОПК. Счита, че приходът от разпределен дивидент на лицето Н. Янакиев в размер 93 100 лв. следва да бъде включен в паричните потоци на касационната жалбоподателка. Счита, че необосновано решаващият състав е приел, че сумата от 225 000 лв. дарение не следва да се приеме като приход. Подробни съображения излага в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски за двете инстанции. Евентуално моли за връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Великова, в писмена молба с характер на становище по съществото на спора, намира жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на разноски в касационна съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Шумен е отменил по жалба на Е. Илиева Ревизионен акт №Р-03002718006407-091-001/13.05.2019 г., на ТД на НАП-гр. Варна, потвърден след оспорване по административен ред изцяло с Решение № 157/02.08.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон за данъчен период 2012 г. за разликата от 7039, 21 лв. до пълния установен размер от 7239, 00 и лихва в размер на 4247. 61 лв. до пълния установен размер 4436, 43 лв. изчислена за периода от 01.05.2013 г. до 09.04.2019 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Частта от решението, в която съдът е отменил РА, е влязла в сила като необжалвана и не е предмет на настоящото касационно производство. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Установил е, че правилно като приход не са съобразени средства в размер на 93 100 лв., представляващи дивидент, разпределен през 2012 г. от "Гарант строй" ООД, в което фактическият съжител на ревизираното лице е съдружник. АС е стигнал до извод, че законосъобразно не е признат приход от твърдени направени дарения в размер на 225 000 лв. по време на състояло се кръщене на децата на ревизираното лице. Решението е правилно. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс. При извършена съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на Илиева е установено превишение на разходите над получените доходи. През 2012 г. и 2013 г. са установени постъпили суми по банковите сметки на Илиева, за които не са получени обяснения и доказателства за основанието за получаване на сумите. Налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и дори само едно от тях, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилно приходът от твърдян разпределен дивидент на лицето Н. Янакиев в размер 93 100 лв. през 2012 г. не е включен в паричните потоци на касационната жалбоподателка. Представен е протокол от 14.10.2018 г., според който съдружниците в "Гарант строй" ООД са провели общо събрание при следния дневен ред: протоколиране на устно взето решение на общото събрание през 2012 г. за разпределяне на счетоводна печалба и получаване на дивидент; деклариране и осчетоводяване на получения през 2012 г. дивидент от съдружниците и дължимия данък върху дивидент; инвентаризация на касовата наличност на дружеството. По данни от информационния масив на НАП се установило, че "Гарант строй" ООД е подало декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО от 30.11.2018 г., с която е деклариран дължим данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер 4 900 лв., внесени на 18.01.2019 г., т. е. декларацията е подадена повече от 6 години след изтичане на срока за деклариране на начислени дивиденти. Видно от публикувания ГФО за 2012 г. на "Гарант строй" ООД дружеството не е декларирало начисляване и изплащане на дивиденти. Всички тези обстоятелства дискредитират доказателствената стойност на приложения протокол от 14.10.2018 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че необосновано решаващият състав е приел, че сумата от 225 000 лв. дарение не следва да се приеме като приход. Жалбата и в тази част е неоснователна. Правилно съдът е приел, че се е провело твърдяното от касационната жалбоподателка тържество, но от видеозаписа не може да се установи с точност колко реално пари са получени като дарение, доколкото същите са в банкноти положени една върху друга и в различна валута. Липсва връзка между основанието за получаване на сумите от посоченото дарение от ревизираното лице като приход, доколкото надарени лица са нейните деца, видно от свидетелските показания по отношение на традицията на обичая. Освен това, предвид липсата на установена самоличност на присъствалите лица, не може да бъде подложен на преценка фактът, че гостите на тържеството са разполагали с възможност да дарят подобна сума, като по отношение на същите, данъчните органи не могат да направят насрещна проверка, до какъвто извод е стигнал и първостепенния съд. В тежест на жалбоподателката е доказването на това обстоятелство. Липсват конкретни оплаквания в останалата част на решението, поради което на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира същото за правилно постановено. При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за необоснованост на обжалваното решението, а обратно - същото е обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Въз основа на горното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, ревизираното лице следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП в размер на 644. 34 лв. за касационна инстанция, определено съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,