Решение № 11801 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, против решение 18740/03.10.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 11473/2023 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт РА Р-22221722005148-091-001/22.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 1467/13.10.2023 г. на директора на посочената дирекция, с който е прогласен за нищожен ревизионния акт за установени задължения на "Смарт Секюрити" ЕООД за ДДС за данъчен период на месец юли 2021 г. и делото като преписка е изпратено на директора на ТД на НАП - София на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Релевират се оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се твърдения, че съдът е постановил решението при неправилно определяне на правно релевантните факти и доказателствата за тях, обуславящи валидността на процесния ревизионен акт, а въпросът за материалната компетентност на органа, издал акта, според касатора не е изследван в цялост. Конкретните оплаквания се отнасят за нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК при преценка на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите при ТД на НАП Бургас, възложили ревизията и издали ревизионния акт на Смарт Секюрити ЕООД. С касационната жалба е представена заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Смарт Секюрити ЕООД, чрез адвокат К. Панова, моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представения по делото отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти и обстоятелства , установи следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт, цитиран по - горе, с който на Смарт Секюрити ЕООД, са установени задължения ЗДДС в размер на 7 685,12 лева за данъчен период м. юли 2021 г., ведно с лихви в размер на 1 493,46 лева. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че ревизията на Смарт Секюрити ЕООД е възложена и ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, различна от компетентната ТД на НАП по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, въз основа на заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповед З-ЦУ-1765/06.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на компетентната ТД на НАП София по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съдът е обявил акта за нищожен, от една страна, по изложени доводи, че същият е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната, като е обосновал този извод с липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и доказателства какво налага извършването на ревизията на Смарт Секюрити ЕООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. София, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Допълнително, съдът е посочил, че от таблицата, която се явява приложение към заповед 3-ЦУ-1765/06.10.2022 г., може да се предположи, че касаторът е избран на случаен принцип да му бъде извършена ревизия. От друга страна, съдът е приел процесния ревизионен акт за нищожен като издаден при изначална липса на персонална компетентност поради ненадлежно изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Решението е неправилно постановено. В едната си част спорният по делото правен въпрос е относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. В частта относно липсата на персонална компетентност първоинстанционният съд е установил, че съгласно решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос Р-22221722005148-098-001 /03.05.2023 г., издадено от Д. В. началник сектор при ТД на НАП Бургас на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, разглеждането и решаването на ревизията е иззето от Д. Й. в качеството на същата на ръководител на ревизията и възложено на К. А., а като основание е посочено продължително отсъствие по болест на лицето, от което е иззета компетентността. Съдът е приел, че липсват доказателства за наличието на трайна невъзможност на Д. Й. за изпълнение на служебните задължения като една от хипотезите, визирани в чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и за продължителността на нетрудоспособността и естеството на диагнозата, от които да може да се направи извод за продължителността на невъзможността Й. да изпълнява служебните си задължения. В същото време съдът не е дал указания на ответната страна да ангажира доказателства за трайната невъзможност на посочения орган по приходите да изпълнява служебните си задължения по разглеждането и решаването на конкретните въпроси по издаване на ревизионен акт. В първото по делото заседание на 14.03.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя "Смарт Секюрити" ЕООД, че следва да сочи доказателства във връзка с твърденията си в жалбата за реалността на доставките, по които не е признато правото на данъчен кредит, вкл. и чрез назначаване на съдебно - счетоводна експертиза. На ответника в първоинстанционното производство съдът е указал, че следва да сочи доказателства за основанията за издаване на оспорения ревизионен акт, вкл. и за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. След като съдът е установил, че по преписката се намира решение за изземване по чл. 7, ал.3 ДОПК, издадено от компетентен орган съгласно заповед РД - 01 - 245805.05.2022 г. на директора на ТД на НАП - София по чл 112, ал.1, т.1 ДОПК, е бил длъжен да даде конкретни указания на ответника да представи доказателства дали заболяването на органа по приходите, който е бил оправомощен да издаде ревизионния акт, заедно с възложителя на ревизията, е в трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Макар в решението за изземване да е посочено, че то се извършва поради продължително отсъствие по болестна Д. Й., не са ангажирани доказателства за това твърдение. Съдебната практика е категорична, че следва за всеки конкретен случай да се преценява трайната невъзможност по смисъла, вложен от законодателя в чл. 7, ал. 3 ДОПК. В случая съдът не е дал конкретни указания за представяне на доказателства за продължителното отсъствие на Д. Й., за да се извърши правилна преценка, дали то се вмества в понятието за "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Като не е сторил това, съдът не е изпълнил задължението си за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 АПК, като на ответника не са дадени конкретни указания за доказателствата, които трябва да ангажира за доказване причината, наложила изземването по чл. 7, ал. 3 АПК. При така установеното съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението му като неправилно съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане за събиране на доказателства за причината за изземването по чл. 7, ал. 3 ДОПК. При представяне на такива доказателства съдът следва да прецени дали изземването касае трайна невъзможност за изпълнение на служебните функции от Д. Й. като ръководител на ревизията или тази невъзможност е само временна, при което следва да е налице заповед за заместване по чл. 84, ал.1 от Закона за държавния служител. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по разноските на страните, а това следва да стори новият състав на Административен съд - София град Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение,