Решение № 12067 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Ловеч , подадена чрез процесуален представител - адв. Кривошиева срещу решение 23 от 09.03.2021 г., постановено по адм. дело 130/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено процесното решение и да бъде потвърдена Заповед 14/25.02.2020г., издадена от Зам. кмет на Община- Ловеч, съгласно Заповед 3-294/21.02.2020г. на кмета на Община Ловеч. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касация Н. Вълчев , чрез процесуален представител- адв.Василев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед 14/25.02.2020г., издадена от Зам. кмет на Община- Ловеч, съгласно Заповед 14/25.02.2020г. на кмета на Община Ловеч., с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Вълчев от заеманата длъжност Директор на дирекция "Икономическа политика и бюджет" , в хипотезата на чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че са налице съществени процедурни нарушения при оценяването на държавния служител, подробно описани в хронологичен порядък в оспорения съдебен акт. Настоящата инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая заложените в индивидуалния работен план цели и критерии за изпълнението им не са измерими по обем и качество, същите съвпадат с длъжностната характеристика на служителя и тяхното бланкетно изброяване. Липсват критерии за качество на оценяваната работа. Това нарушение е съществено, тъй като опорочава оценката. Също така не е осъществена цялостната процедура по оценяване на служителят. Не са проведени междинна и заключителна срещи между оценявания служител и оценяващия ръководител. Нарушени са и правилата за изготвяне на годишна оценка, като в нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), същата не е изготвена въз основа на обективно установими факти, които могат да бъдат обект на преценка от съда. Годишната оценка представлява критични изводи и заключения без конкретни факти и обстоятелства, които да илюстрират в какво точно се изразява неизпълнението на работния план. Предвид изложеното съдът споделя изцяло мотивите на Административен съд-Ловеч обосновали отмяна на процесната заповед, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря съгласно чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК. Счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 600 лева, които следва да се заплатят от администрацията на касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховият административен съд, състав на пето отделение