Решение № 13022 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2012 г.

Решение № 13022 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба Надя Василева Мечкова, от гр. София против решение № 1194 от 6.03.2012 г. по адм. дело № 9802/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Обжалвано е разпореждане № 700606451/9101146854/9408206792 от 24.06.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", в частта му, с което се постановява "надвзетата пенсия да се събере с лихва". С т. 1 от решение № 502 от 13.10.2011 г. главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдил разпореждането в обжалваната му част. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че е налице недобросъвестно поведение от страна на задълженото лице и актовете на пенсионните органи са постановени при точно прилагане на чл. 114 от КСО. Позовал се е на непредприети действия по чл. 28 ППЗП /отм./ и чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Настоящият състав на Върховния административен съд намира атакуваното съдебно решение за правилно. По делото е установено, че с разпореждане от 17.05.1995 г. на СУ "Социално осигуряване" на Надя Василева Мечкова е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от пенсията на починалия и съпруг Стоян Благоев Мечков, считано от 17.12.1994 г., получавана и след 1.01.2000 г. по силата на § 8 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). През периода 23.01.98 г. - 20.08.2010 г. Мечкова е работила с прекъсване по трудов договор, получавайки едновременно трудово възнаграждение и наследствена пенсия. Обстоятелството, че е полагала труд по трудово правоотношение, без да уведоми за това органите на НОИ, знаейки основанието на получаваните от нея осигурителни плащания и непредприемайки за предходни периоди необходимите действия по чл. 14 от НПОС подкрепя направения от първоинстанционния съд извод за нейната недобросъвестност. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата на пенсиите и осигурителния стаж, обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2001 г., издадена на основание чл. 106 от КСО, пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. Според втората алинея на същия текст лице, което не съобщи своевременно за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 от КСО. В случая са налице недобросъвестно получени суми по наследствената пенсия за периода, отразен в решение № 502 от 13.10.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", защото Надя Мечкова не е изпълнила задължението си да уведоми пенсионния орган за промяна в обстоятелствата, свързани с отпускане на наследствената пенсия - сключване на трудов договор и работа по трудово правоотношение, които водят до прекратяване на пенсията. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,