Решение № 8512 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Максима България ЕООД с ЕИК 131324923 със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от управителя П. Павлов, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д. Бетов против Решение 5452/22.08.2023 год., постановено по административно дело 5431/2023 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е отчел сложността на спора и не е изследвал фактите в цялост, като се е позовал само на доказателства, събрани служебно от административния орган. По мнение на оспорващия, съдът е допуснал грешка, като не е разгледал фактологията в дълбочина и не е назначил допълнителни експертизи във връзка с безспорното установяване на истината и за решаване на спора. Касаторът се позовава на представена в хода на административното производство фактура за доставка на процесната стока, описана във фактурата като Сп. Нап. пр. Бренди Карнобат 0,7л. , която според него, неправилно е приета от административния орган и от съда като документ за произход, въз основа на който документ е формиран извод, че процесната напитка не отговаря на техническите определения и изисквания на категорията на продукта Бренди . В подкрепа на това оспорване, касаторът твърди, че както административния орган, така и съда са направили извод за несъответствие и разминаване в характера, естеството и свойствата на предлаганата напитка с действителното й съдържание, който извод не е формиран въз основа на органолептична оценка, изискуема от текста на чл. 181, ал. 4 от Закона за виното и спиртните напитки. В този смисъл е заявено, че без такава изискуема от закона оценка, за съда е трудно да направи окончателен извод, относно съответствието на продукта с изискванията за категория Бренди . Развити са и доводи за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото по мнение на оспорващия, съдът се е позовал изцяло на доказателствата, събрани от административния орган, без да отчете сложността на казуса и нуждата от експертно мнение. Обосновавайки твърдение за липса на нелоялна търговска практика, оспорващия е заявил, че след извършена справка за продадени стоки от вида на процесните в търговския обект в гр. Бургас е установено наличието на едва две продадени бутилки, което не може да обоснове твърдението на административния орган за наличие на нелоялна търговска практика. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Бетов поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна съдът е установил, че във връзка с осъществена от КЗП кампания, на 28.02.2023 год. е извършена проверка от служители на КЗП в търговски обект магазин Т-маркет , находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков , бл. 214, стопанисван от Максима България ЕООД, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол К-2737235/28.02.2023 год. От констативния протокол се установява, че в магазина е изложена за продажба спиртна напитка Карнобат , която се предлага като Бренди Карнобат, 36 % 700мл , цена от 8,69 лева и цена за 1 л. 12,41 лева. Тази информация за вида на алкохолната напитка (бренди) и цената е поместена на търговския етикет, поставен на щанда, непосредствено пред бутилката. В констативния протокол е вписано, че на гърба на бутилката има трайно прикрепен етикет от производителя със следната информация: Спиртна напитка. Произведена от 60 % винен дестилат и 40 % зърнен етилов алкохол. Произведено и бутилирано от СИС Индъстрис ООД, София, България. Удостоверение 69; 700 ml, ТС-17-2020, 36 об%; партиден L5230123ТХ: баркод 3 800008904020. Констатациите, обективирани в протокола са подкрепени от снимков материал, приложен към констативния протокол. Вписано е, че на търговския етикет, поставен на щанда, е поместена информация за продукта като Бренди Карнобат , а на етикета на бутилката се съдържа информация, че продуктът представлява спиртна напитка, произведена от 60 % винен дестилат и 40 % зърнен етилов алкохол. Във връзка с горните констатации, с констативният протокол е указано на търговеца да представи документ за произход на алкохолната напитка. В изпълнение на дадените указания, търговецът е представил фактура 1150001453/21.02.2023 год., на ред 18 от която е дадено следното описание на процесния продукт: Сп. Нап. пр. Бренди Карнобат 0,7 л . Така установените факти и обстоятелства са обективирани в докладна записка изх. Ц-02-408/07.03.2023 год. на главния директор на Главна дирекция Контрол на пазара , с която се уведомява КЗП за наличието на осъществена нелоялна търговска практика от страна Максима България ЕООД. Докладната записка е била разгледана на заседание на КЗП, проведено на 08.03.2023 год., обективирано в т. 34 към Протокол 10, от което е видно, че е взето единодушно решение, че Максима България ЕООД при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба спиртна напитка Карнобат в магазин Т-Маркет , находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков , бл. 214, която рекламира като Бренди Карнобат, 36%, 700 мл. , чрез поставен етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В протокола от заседанието на КЗП са развити мотиви, че според техническото определение и изискване на категорията на продукта Бренди (Brаndi Weindrand), дадено в т. 5в от Приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 год. на Европейския парламент и Съвета, не се добавя етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилат от земеделски произход към спиртната напитка, разреден или не. Прието е, че на етикета на производителя, поставен на гърба на бутилката, се съдържа информация за наличието на 40 % зърнен етилов алкохол от съдържанието на напитката, поради което същата не представлява бренди. Развити са мотиви, че търговецът предлага тази алкохолна напитка като Бренди Карнобат , а в действителност предлага спиртна напитка, която не е бренди съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 110/2008 год. В този смисъл е налице значителна разлика в характера, естеството, свойството и съдържанието на предлаганата (чрез етикета на щанда) за продажба напитка като Бренди и действителната предлагана Спиртна напитка . Посочено е, че тази информация е съществена и подвеждаща за потребителя, тъй като оказва влияние върху решението за пазаруване в конкретния обект и за закупуване на конкретния продукт. По тези съображения е прието, че нелоялната заблуждаваща търговска практика се изразява в представянето на невярна информация относно предлаганата спиртна напитка Карнобат , която се рекламира като Бренди . Въз основа на констатациите и мотивите, обективирани в Протокол 10/08.03.2023 год. е постановена Заповед 281/14.03.2023 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП е забранено на Максима България ЕООД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това, че търговецът представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба спиртна напитка в магазин Т-Маркет , находящ се в Бургас, ж.к. Славейков , бл. 214, стопанисван от Максима България ЕООД, която рекламира като Бренди Карнобат, 36%, 700 мл. , чрез поставен търговски етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. В мотивите на административния акт е възпроизведена фактическата обстановка, обективирана в Констативния протокол от извършената проверка и в Протокол 10/08.03.2023 год. от заседанието на КЗП. Въз основа на тази фактическа обстановка е формиран извод, че при преглед на етикета и на самия предлаган продукт става ясно, че потребителят няма да закупи действително бренди Карнобат , а спиртна напитка Карнобат . Съответно между бренди и спиртна напитка има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание. Приел е също, че при етикетирането на продукта с търговски етикет, поставен на щанда, се заблуждава крайния потребител като се предлага за продажба Бренди Карнобат , а в действителност не е бренди, а само спиртна напитка Карнобат . Изложени са доводи, че потребителят се информира от етикета на стоката, който е поставен на видно място в близост до стоката и взема решение за покупка само от него. Според органа тази информация е съществена и подвеждаща за потребителя, тъй като оказва влияние върху решението за пазаруване в конкретния обект и за закупуване на конкретния продукт. По тези съображения е прието, че нелоялната заблуждаваща търговска практика се изразява в представянето на невярна информация относно предлаганата спиртна напитка Карнобат , която се рекламира като бренди. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е мотивирана от фактическа и правна страна, като при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта е постановена и при правилно приложение на материалния закон. При формирането на този извод, съдът е посочил, че предлаганата от жалбоподателя напитка съдържа 40 % зърнен етилов алкохол, поради което същата не може да се квалифицира като бренди , тъй като не отговоря на изискването на т. 5, б. в от Приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 год. Същевременно на етикета, поставен от търговеца върху щанда пред бутилката, е обозначено, че напитката представлява бренди, което не съответства на действително предлаганата напитка. С този етикет, поставен от търговеца се предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида (категорията) на алкохолната напитка, поради което обозначеното предлагане и действителното предлагане е със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина за производство. Развити са също и мотиви, че невярното представяне на информация за вида на алкохолната напитка е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика, т.е. същият не би закупил алкохолната напитка, ако е наясно, че не е бренди, а спиртна напитка. Според съда, посочената търговска практика е довела до намаляване способността на потребителя да направи информиран избор, което се е отразило в неговото търговско решение чрез покупка на стоката, която вреда за потребителя не би настъпила при липсата на обсъжданата търговска практика. При тези мотиви, съдът е приел наличието на материалноправните предпоставки по чл. чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, поради което е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието търговска практика , съгласно което, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. От друга страна, в текста на § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП е регламентирано понятието добросъвестност и професионална компетентност , съгласно което, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. С цел защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. От своя страна, чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП указва, че търговската практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативното наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая липсва спор между страните, че Максима България ЕООД съставлява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП и осъществяваната от него търговска дейност, в частност в магазин Т-маркет , находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков , бл. 214 покрива признаците на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Тези фактически установявания обосновават наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка От установената по делото фактическа обстановка следва извода, че е налице търговска практика свързана с предлагането на стока, която е несъответна на продукта, като наименование. В този смисъл, обосновано първоинстанционният административен съд се е позовал на разпоредбата на т. 5, б. а и б от Приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 год., в които е регламентирано, че бренди (Brandy или Weinbrand) е спиртна напитка: i). произведена от винена дестилатна спиртна напитка със или без добавяне на винен дестилат, дестилиран до 94,8 об. %, при условие че посоченият дестилат не надвишава 50 % от алкохолното съдържание на крайния продукт; ii). отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на шест месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1 000 литра; iii). със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо от 125 g/hl при 100 об.% алкохол, и получена изключително от дестилацията или редестилацията на вложените суровини, с максимално съдържание на метанол 200 g/hl при 100 об.% алкохол. Минималното обемно алкохолно съдържание на Вrandy или Weinbrand е 36 %. В т. 5, б. в от приложение II към Регламент (ЕО) 110/2008 год. е регламентирано, че бренди (Brandy или Weinbrand) е спиртна напитка, към която не се добавя алкохол съгласно определението в приложение I, точка 5, разреден или не, т.е. не се добавя етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и снимковия материал на етикета, положен от производителя върху стоката се установява, че предлаганата от жалбоподателя напитка съдържа 40% зърнен етилов алкохол, поради което същата не може да се квалифицира като бренди , по смисъла на цитираните разпоредби от общностното право. Независимо от това, етикета, поставен от търговеца върху щанда пред процесната стоката съдържа информация, че напитката представлява бренди. Така поднесената от търговеца информация не съответства на действителните естество, свойства и характеристики на предлаганата напитка. Обоснован се явява извода на съда, че посредством така поставения от търговеца етикет, се предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида (категорията) на алкохолната напитка, поради което обозначеното предлагане и действителното предлагане е със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качество и суровина за производство. Наличието на невярна информация, която се явява и заблуждаваща по отношение на потребителите, относно действителния характер на предлаганата за продажба напитка, обосновава наличието и на втората кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на вменената от органа нелоялна търговска практика. По мнение на настоящият състав, в случая е налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, а именно - практиката да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. От поведението на търговеца с поставянето на етикет със заблуждаваща информация за продукта, следва възможност средният потребител да вземе решение, привлечен от поставения на видно място на търговския щанд етикет, за предлагани стоки, каквито последните не са. Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая не се касае за предлагане на алкохолни напитки за потребители с високи изисквания, а по-скоро за средния потребител, за когото определящ е етикета на търговеца. Неоснователни се явяват възраженията, обективирани в касационната жалба за наличие на допуснати процесуални нарушения както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, доколкото не е била възложена експертиза, която в съответствие с изискванията на Закона за виното и спиртните напитки да установи действителния физико-химичен и микробиологичен състав на предлаганата за продажба напитка. Тези твърдения са изцяло ирелевантни към предмета на настоящия спор, доколкото върху поставения от производителя етикет тези характеристики са посочени. Същественото в случая е обстоятелството, че продукта, рекламиран на етикета, поставен от търговеца не съответства на вида, свойствата и характеристиките на продукта, обявени от производителя на поставения от него етикет. Именно това несъответствие в информацията е квалифицирано от административния орган като нелоялна търговска практика, доколкото представената от търговеца информация е невярна и следователно е подвеждаща. По отношение на тези възражения следва да се отчете и обстоятелството, че самия производител е декларирал, чрез поставения от него етикет, че продукта съдържа 40% зърнен етилов алкохол, което обосновава несъответствие на продукта с напитката бренди . Доколкото това обстоятелство е изрично декларирано от производителя, процесуално необосновано се явява необходимостта от назначаване на експертиза. Без опора в нормативната регламентация е и твърдението, обективирано в касационната жалба, че в случая не е налице нелоялна търговска практика, доколкото след справка в търговския обект е установено, че за определен период от време са продадени само две бутилки от процесния продукт. Както вече се цитира разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика се явява заблуждаваща не само в случаите, в които е налице резултат (конкретно продаден брой продукти), но и в случаите, в които е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В този смисъл и доколкото фактическият състав допуска и само възможността за вземане на търговско решение, броят продадени продукти се явява неотносим по отношение квалифицирането на търговската практика, като заблуждаваща. Съобразявайки горното, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния административен съд за наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП - съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В съответствие с горните мотиви се обосновава извод, че първоинстанционният административен съд е извършил правилна преценка за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,