Решение № 7307 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2016 г.

Решение № 7307 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на ТД на НАП - Бургас срещу Решение № 121 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1185 по описа на Административен съд - Бургас за 2015 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 89/11.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден с решение № 17/04.05.2015 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което на Н. П. Н. за данъчен период 2012 г. са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 3 876.00 лв. и лихва за забава - 703.56 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, която е възприета като норма, разширяваща обхвата на приложението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Поддържа също така, че чл. 29а ЗДДФЛ не предвижда приравняване на едноличните търговци на физическите лица за целите на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Със специфичното счетоводно и данъчно приравняване ФЛ не придобива правен статут на ЕТ по смисъла на ТЗ, поради което касаторът твърди, че преотстъпването на данък е неприложимо по отношение на ФЛ. Излага, че преотстъпването на данък, представляващо държавна помощ, е обвързано със задължение за спазване на определени условия по ЗКПО, които са неприложими по отношение на ФЛ. По подробно изложени съображения в тази насока касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на АУЗД като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. П. Н., в молба от 27.05.2016 г., изготвена от адв. Константин Константинов, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация № 89/11.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден с решение № 17/04.05.2015 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с който на Н. П. Н. за данъчен период 2012 г. са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 3 876.00 лв. и лихва за забава - 703.56 лева. Органът по приходите е приел, че след като Н., като земеделски производител не е регистриран като едноличен търговец, той не може да ползва преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. За да отмени обжалвания АУЗД, административният съд е анализирал разпоредбите на чл. 48 ЗДДФЛ, чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО, като е направил извод, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като ЗП с регистрация по ЗДДС, независимо, че същите не са регистрирани като ЕТ. Според решаващия съд данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци (по аргумент от чл. 29а, ал. 3 има и такива, които не се облагат по този ред). След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като ЗП по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, тоест по правилата за доходи от стопанска дейност като ЕТ (а не по правилата на чл. 29 от същия закон - доходи от друга стопанска дейност), това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. Предвид изложеното съдът е обосновал извод, че Никола Петров Николов е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на данъка за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна продукция - пшеница и слънчоглед, поради което е отменил оспорения АУЗД като незаконосъобразен. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Спорът, както правилно е изяснен от първоинстанционния съд е правен - по тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, в приложимата за процесния период редакция и приложението на предвидената в тази норма държавна помощ, под формата на данъчно облекчение по отношение на земеделските производители, които произвеждат непреработена растителна и животинска продукция, но не са регистрирани като еднолични търговци, а формират данъчната основа по чл. 28 във връзка с чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като ЗП, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Последната предвижда корпоративният данък да се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като ЗП, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при изпълнението на предвидените в ал. 2 от посочения текста условия. В настоящия случай спор относно наличието на тези предпоставки няма. При тази редакция разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като ЗП, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като ЕТ. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е приел, че посочването на израза "като едноличен търговец" в текста на посочената по-горе разпоредба не е с оглед индивидуализация на субекта на държавната помощ, а е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като ЕТ ". Това допълнение е относимо, според настоящия състав, към начина на формиране на данъчната основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма ЕТ като източник на доходите. Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като ЗП". Даденото тълкуване на материалната данъчна норма съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като ЗП, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г. действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С